На 26 ноември д-р Митко Георгиев - началник на Отделението по ортопедия и травматология в Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич, и голям приятел на в. "Нова добруджанска трибуна" и ndtnews.hopto.org, е юбиляр - навършва 50 години. Ето какво сподели специално за читателите ни.

- Д-р Георгиев, как се чувствате в навечерието на юбилея си?

- Аз съм зодия "Стрелец". Стрелецът е опънал лъка, общо взето под напрежение, пък кога ще изстреляме стрелата, Божа работа. Надявам се през втория половин век да има изстрелване.

- Каква е равносметката Ви за тези 50 години?

- Аз много се чудя по принцип дали на правя равносметка или да не правя, защото не смятам, че на 50 години човек трябва да спре. По принцип опитвам се винаги позитивно да поглеждам и на минало, и на настояще, и на всяка една дейност. Така че общо взето гледам на тези 50 години, както се казва в онази поговорка - животът се измерва не в броя на вдишванията, а колко пъти ни е спирал дъхът. Е, слава Богу, доста пъти е спирал през тези 50 години. И колкото пъти да е спирал, аз поне съм доволен от това.

- Кои са тези най-вълнуващи мигове във Вашия живот? Кои моменти Ви донесоха най-голяма радост?

- Дъхът ми е спирал по принцип много пъти. Може дари при една красива гледка да спре. Но има много специални моменти, например - когато се ражда живот, когато се раждат деца, когато се ражда нещо ново и красиво. Присъствал съм на раждането и на двете си деца и това са незабравими мигове.

- Разкажете, ако обичате, малко повече за себе си.

- Аз съм роден в село Владимирово, но съм живял във Вълчи дол докато завърша гимназия. От там нататък във Варна - и военната служба, и следването. До момента, в който, както Бранислав Нушич, казва: "Свърши автобиографията и почна биографията" - ожених се и се преместих в Добрич. И по-голяма част - 26 години от тези 50, живея тук. Вече и яз не зная от къде съм... В болницата работя от 1987 година, от завършването си. От 2004 година съм началник на Отделението ортопедия и травматология.

- Чувствате ли се успял професионално? И носи ли Ви удовлетворение работата Ви?

- Да. Разбира се, във всяко нещо има и плюсове, и минуси. Аз лично съм настроен да гледам повече на плюсовете, а с минусите се боря волю-неволю.

- Разкажете за семейството си и какво Ви дават тези най-близки хора.

- Всичко. Всичко. Всичко започва от семейството и възпитанието на децата. И душевното удовлетворение за мен е свързано със семейството, включително и професионални успехи, и бъдеще минава през призмата на семейството. Съпругата ми - д-р Галя Будичева, също е лекар, големият ми син Георги преди около година завърши медицина и работи в нашата клиника. И се надявам да си извърви своя път и в медицината, и в ортопедията. Малкият ми син Ивайло завърши икономика бакалавър, сега следва магистратура в София. И той също работи по специалността. Бих бил много доволен ако и те намерят своето професионално и житейско място и един ден, когато празнуват този юбилей, да са също така доволни от живота си и успехите си.

- Какъв е д-р Митко Георгиев извън работата? Имате ли хоби, какво обичате да правите в свободното си време?

- Най-много обичам да пътувам. Имам ли свободно време, в събота и неделя, дори и за един ден, пътувам. Слава Богу, нашата страна е достатъчно красива и има много съботи и недели и много дни, които човек може да отдели.

- Кое екзотично място още не сте посетили и искате да видите?

- В България има още много места. Последно, за което много съжалявам, че не можах да ги видя, това са т. нар. Крушунски водопади в Ловешко. Искам да посетя местността около Перперикон в Кърджалийско. Северозападна България - там по принцип малко сме ходили. За кратко време разгледахме Белоградчишките скали, там също е много красиво. Говорейки в световен мащаб, много ми се иска да видя Австралия, Китай, Япония. Да видя други култури, други житейски измерения. Защото ние, хората, сме многостранни същества. Така че искам да видя и другия начин на мислене, освен природата, и хората. Разбира се, и в Южна Америка - културата на маите, в Перу. Там също, ако имам възможност, бих отишъл.

- Какви са мечтите Ви за следващите Ви години? Какво очаквате за в бъдеще от живота?

- Не искам да губя позитивната представа за света. Човек като изгуби позитивно, губи смисъла. Примерно могат да бъдат и 50 години, но човек като не ги усеща, като няма усета за живота, не знам дали има смисъл. Единствено това бих искал - да запазя за себе си позитивния поглед върху живота.

- По повод юбилея ще получите много пожелания. Вие какво си пожелавате?

- Да съм здрав и да мога да се радвам на света, на това, което имам. За себе си смятам, че съм богат човек. Но не от финансова гледна точка, а от душевна. Защото имам хора, които ме обичат, има хора, на които мога да разчитам във всеки един момент. Дай Боже, тези хора да са до мене, защото човек без тях трябва да се върне в пещерата, да си запали огъня и да си живее там. Да бъда с такива хора около себе си, с такова настройка към живота, с това професионално удовлетворение. Дой Боже, да продължава и занапред.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА