На 4 декември православната църква почита паметта на св. Варвара. В народния календар денят е познат още като Варварица, Варваринден, Варвардан. Митологията представя Варвара като сестра на Св. Сава (почитан на следващия ден) и на Св. Никола (6 декември). Сава е по-добрият, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

Според народния календар, на деня на Варвара се подготвя обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони у нас се месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок, тиква или друг плод) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта. За омилостивяване на шарката, вечерта преди празника се приготвя медена питка, която се оставя през нощта на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. НДТ