НИКУЛДЕН

         Стихотворение от Драгни Драгнев

С кост от риба се спуска светецът Никола

и превръща костта във рибарско гребло –

да закриля брега от беди и неволи,

да ни брани от бури и всякакво зло…

От Балчик до Каварна, до Шабла и Крапец

величав прекосява морето със свещ.

И прииждат вълните по пътя му храбър

да целуват нозете му с пяна и скреж…

Полуделите гларуси с вятъра скитат

по моряшка жена минал кораб следи.

Вместо фар да издига очи над скалите

сам светецът посява и пали звезди…

Вечен празник! И лодките стари за риба

до трапезата тихо присядат – и те…

И животът – голямата земна колиба –

под небесния покрив шуми и расте…

Но ще стигне ли рибата в тая безреда?

Ще нахрани ли гладните, бедните днес?

Все така ли безмълвен народът ще гледа?

Ще опази ли нашата гордост и чест?