изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 09:27 EET
С ПАМЕТ ЗА ПРЕДЦИТЕ, С НАДЕЖДА ЗА ПОТОМЦИТЕ    
Общество Хора, взрете се в тези снимки! Може би ще откриете съседи, колеги, съграждани, а защо не и далечни роднини и да се запитате как сте пропуснали участието си в подобно събитие /ако имате родство/ - удивителната среща на Арабаджиевия род.

Тази среща се случи благодарение подплатената с въображение и упорство идея на учителката Яна Драгнева, на едногодишния й упорит труд, на умението й да увлече последователи. Мнозина всъщност вече са го правили и продължават да го правят. И родовите срещи стават все по-многобройни, все по-стойностни като заряд, позитивен заряд за всички участници, все по-смислени за прикованото ни "на кръст" съвремие, разпъвано от безадресни недоволства, адресирани бунтове, завист, омраза, мъст. Е, в България няма да секнат семейните и родови вражди, няма да остане без хляб правосъдната система от подобни дела, но тази среща е нещото, извършено на правия път и затова искаме да ви разкажем за нея.

Колко време е работила за обмисляне на идеята си учителката Яна, докато през август т.г. поведе разговор за Среща на рода с уточнена дата - 13 ноември 2011 г. в Добрич. Сформирането на организационния комитет, привличането на хора, работещи за срещата, е дълго за разказване и за изброяване на имена /току виж сме пропуснали името на някой/, затова ще го пропуснем. В крайна сметка важен е резултатът.

  Как  и къде да припомним на хора от шест поколения кой е техният родосъздател. Кой е този котленец /арабаджия - човек, който прекарва стоки с кола, колар/, който в далечните години на турското робство решава да потърси в други земи прехрана за семейството си. Пътят се оказва по-дълъг, отколкото този мъж е предполагал. Изборът на първото място - село Бейдауд, Северна Добруджа, ги задържа до тъжната есен на 1940 година, когато са принудени да потеглят отново на юг. Изселването ги води в няколко добруджански села на новоосвободените български земи - селата Паскалево, Стефан Караджа, околните до тях.

   Една жена, невръстно дете в онези години, Мария Димитрова Топалова /82 г./ прие от родата високата чест да засади дърво в памет на роговата среща. Решиха да е в двора на храма "Света Троица", църквата, която съхранява в дълголетието си вяра и памет за  българското. В ритуала беше включен и най-малкият участник - Владимир Симеонов /18-месечен/, който поема мисията за родовата памет.

 После събитието се пренася в центъра на Добрич, на крачки от общината. Обмислено беше всичко. Късчета от питата, поднесена по стар добруджански обичай, стигна за всички.  Имаше време всички да потърсят клоните, вейките и вейчиците на своето семейство в голямото родово дърво на Арабаджиите. Не всички са имали късмета да доживеят до внуци и правнуци. Затрогващ беше моментът, замислен от организаторите на срещата, да отдадат почит за загиналите във войните. През 1916 г. Георги Стефанов Арабаджиев загива за българската, за добруджанската земя. Не оставя потомство, защото войната го призовава в окопите и в щурма ерген, защото умира на Христова възраст - 33-годишен. Първокласникът Димитър рецитира в негова памет "Аз съм българче" и просълзява присъстващите. В празничната, официалната част на тържеството вземат участие представители на организационния комитет, краеведите Иван Жечев и Maрин Атанасов /чудесният преводач от румънски, помогнал на организаторите/. Никой не беше пропуснат в развълнуваното слово на Яна Драгнева.

Дойде моментът и за изпълнителите от оркестър "Авлигите". Кръшното добруджанско хоро вдигна всички от масите. Но изненадите не прекъснаха. Гостите от Варна, Балчик, Силистра, от десетките селища, в които живеят потомци на Арабаджията, бяха затрогнати от още един вълнуващ момент. Отец Велико Великов от храм "Света Троица" изпълни служба на подготвения от организаторите курбан. Упокой за предците, здраве за живите и потомците - децата на тази среща има още какво да помнят и разказват след години. Те получиха и писмените знаци от това събитие, за да ги съхраняват. Операторът Емил Коларов - документиращ събитието, потвърди, че не напразно е попаднал тук. С тортата за рождения му ден /12 ноември/ пак пое отговорност Мария Димитрова да я разреже. Веселието продължи - с песни за маса, с песни за мегдана, с песни за най затрогващите и най-ведрите моменти в човешкия живот. С много хора, с много танци, наздравици и поздравления към различни участници в тържеството. Изненадващ, но толкова вълнуващ се оказа и поздравът по телефона от София - от големия приятел на добруджанските етнографи и краеведи доц. Венцислав Димов. Снимки, видеокадри, грамоти, тиражираното родово дърво тръгнаха към десетките домове в различните градове. Да останат за дълго в семейните съкровищници. Потомците от Арабаджиевия род си подариха най-хубава празник за Коледата на 2011 година!

 

ИВАН ЖЕЧЕВ - хореограф, краевед, родоизследовател

 


Сходни връзки

С ПАМЕТ ЗА ПРЕДЦИТЕ, С НАДЕЖДА ЗА ПОТОМЦИТЕ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди