Боецът преживя едно от най-страшните неща по време на война - да вади труповете на братята си по оръжие и да изнася ранени тела. Психиката му не издържа и сега душата му не е сред нас, а само тялото му ходи из полетата.

В неделя окончателно беше изтеглен и последният американски войник от Ирак. България обаче още не може да приключи мисията си там. Двама военни инструктори ще трябва да се приберат около Нова година. От края на 2008 г. за издръжката им в Багдад държавата ни харчи по 250 000 лв. на година. Сега и ние ще си ги приберем и ще може да обявим, че сме приключили мисия “Ирак”.

Изпращането на български военен контингент в състава на Многонационалните сили в Ирак стана след решение на Народното събрание от 29 май 2003 г. То предвиждаше участие на България в четвъртата фаза на операцията в Ирак - “Стабилизиране и възстановяване”, и изпращане на пехотен батальон от Българската армия и на отделни военнослужещи на територията на Ирак под централното командване на САЩ и на Многонационалните сили.

В изпълнение на това решение, в продължение на две години в мисията на Многонационалните сили в Ирак участваха пет пехотни батальона, всеки от които в състав до 500 кадрови военнослужещи при шестмесечни ротации. Българският контингент бе включен в състава на Многонационалната дивизия “Център-Юг” под полско командване със задачи да осигурява реда и да подпомага възстановяването на граждански обекти в района на град Кербала.

Още в решението на парламента бе заложен големият провал на България в тази мисия.

Няколко месеца след гласуването на депутатите - на 27 декември 2003 г., армията нипонесе най-голямата си загуба след Втората световна война. Камион цистерна, натъпкан с експлозиви, се врязва в база “Индия” и се взривява. Убити са 5 военнослужещи, а 27 бойци са ранени. Паниката в Кербала и София е еднаква. Там командирът на батальона полк. Петко Маринов се крие в канцеларията си, а в София няма нито един голям държавник. Всички са в празнично коледно настроение. Бившият премиер Симеон Сакскобургготски е в Испания, бившият военен министър Николай Свинаров е в Португалия. Пресцентровете на ведомствата мълчат. Първите информации идват от Полша. Дълго време след това бившият зам. военен министър Илко Димитров излезе по пуловер и със спортен панталон, за да обяви страшната истина - смъртта на четирима военни. Петият почина малко по-късно.

Престъпната практика у нас да няма виновни е налице и в тази ситуация. Осем години след инцидента делото е замразено и най-вероятно ще бъде приключено по давност. Заради неговата секретност никога не се разбра официално колко души и за какво са разпитвани. А вина има.

Изначалната е в това, че мисията е определена като “мироопазваща”, а не като “мироналагаща”. В тези термини нарочно е сложено по едно мир. Единият мир обаче означава да помагаме, а другият - да убиваме. Времето, в което беше изпратен нашият контингент в размирния град Кербала, бе военно време, в което бяха елиминирани стотици хиляди бунтовници. Нашите военни не го знаеха. Те дори не знаеха, че трябва да се пазят. Командирите им ги лъжеха, че трябва да превеждат баби през улиците, да строят училища и да лекуват болните иракчани. Една прекрасна хуманитарна мисия.

След като изгаснаха свещите по гробовете на петте бойци, тогавашният началник на Генералния щаб на армията о.р. ген. Никола Колев призна, че базата нее била добре укрепена, а войниците не са имали дори РПГ-та, за да могат да взривят цистерната, преди тя да достигне базата. Тези признания на офицер №1 не повлияха по никакъв начин на кариерата му. Той изкара целия си мандат. След това президентът и правителството му го удължиха с две години за добра служба. По-късно Георги Първанов го взе за съветник и го направи началник на кабинета си.

След инцидента политическото и военното ръководство се разтичаха да търсят “по-добра и по-сигурна служба” на нашите войници.

От есента на 2004 г. контингентът беше преместен в провинция Дивания.

Там военните охраняваха базите за разполагане, патрулираха по основни пътища за снабдяване в зоните на отговорност, устройваха постоянни и временни контролни постове, конвоираха и ескортираха личен състав и материални средства, поддържаха сили за бързо реагиране, охраняваха и отбраняваха особено важни обекти.

По време на този етап от българската мисия в Ирак бяха изпълнени 97 проекта за възстановяване и изграждане на местна инфраструктура на обща стойност 2,676 млн. долара, финансирани от бюджета на Многонационалните сили.

На 5 май 2005 г. депутатите решиха да бъде намалена числеността на военните до 400 души, а срокът на мисията - до 31 декември 2005 г. Това бе в съответствие с мандата на Резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН. Едновременно с това започнаха консултации и преговори в рамките на коалицията за определяне на подходящи форми на по-нататъшно участие на страната ни в тази мисия. На 31 декември 2005 г. приключи участието на български военни контингенти в стабилизирането и възстановяването на Ирак във формата на пехотни батальони. Общо в тази фаза на мисията участваха около 2500 военнослужещи. От 22 февруари 2006 г. народните представители разрешиха изпращането на български контингент в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагер “Ашраф” в състав 155 военнослужещи, от които рота за охрана от 120 военнослужещи и национален поддържащ елемент от 35 военни. До юли 2008 г. в лагер “Ашраф” бяха извършени три ротации на контингента, след което той бе закрит. От 15 юни до 31 декември 2008 г. 155 бойци се включиха в охраната на задържани лица, преминаващи програма за реинтеграция в обществото в база “Кропър” - Багдад.

За целия период на участие в операцията в Ирак - от 22.08.2003 г. до края на 2008 г., страната ни участва с 11 контингента с обща численост 3367 души. За издръжката, транспорта и оборудването на българските контингенти за периода на операцията в Ирак са изразходвани около 170 млн. лв.

През цялата ни мисия в Ирак дадохме общо 13 жертви и над 30 ранени. Българските бойци умряха по различен начин. Имаше инциденти, имаше и “приятелски огън”. Смъртта обаче е еднаква за всички.

Днес в поделенията на армията се говори малко за Ирак. Приоритет е Афганистан. Какво се случи с ранените и хората, които изживяха шока на атентата в Кербала?

Четиримата тежко ранени бяха възстановени в общи линии и върнати на служба в армията. Пример за това е офицер с изкуствено око, който в момента е инструктор в бригада “Специални сили” в Пловдив. Над 50% от бойците от първия контингент обаче зарязаха армията. Десетки от тях загинаха в катастрофи по нелеп начин. Почти всички напуснаха домовете си и се разведоха. Синдромът на посттравматичния стрес за дълго време се настани в съня на голяма част от бойците. Армията крие колко души са имали нужда от помощ, тъй като това ще е много мрачна статистика.

Освен чисто военен страната ни претърпя и провал във финансово и дипломатическо отношение.

Данъкоплатците бяха ощетени със стотици милиони лева, които трябваше да дадем за екипировка и издръжка на бойците. От тази военна мисия обаче няма никаква полза за България. Не успяхме да осъществим нито една значима сделка за възстановяване на следвоенен Ирак. Полша например взе за изпълнение крупни обекти за строителство на електропроводи и водопроводи, което вкара в националния й бюджет стотици милиони долара. Ние може да се похвалим, че продадохме 40 000 автомата на иракската армия. Парите обаче отидоха в търговеца, който само си плати данъците.

Истина е, че всяка мисия, в която участва страната ни, трябва да бъде добре осмислена. Поне да има някаква полза за данъкоплатците. И да дава самочуствие на армията ни - че е била полезна с нещо.

Диян МОРКИН

Д-р Петър Колев: Първият боец ми издъхна в ръцете

Д-р Колев е в екипа на първия батальон в Ирак. Със своята професионална намеса е спасил над 20 бойци от оглушаване.

Работи като шеф на отделение в клиника УНГ на Военна болница.

Признавам си честно, че не съм знаел какво ме чака и какво ще намеря в Кербала. Това, което видях, не ми хареса и затова не отидох повече на мисия.

По време на атентата бях в база “Кило”. Тя също беше подготвена за взривяване. На практика на петата минута получихме сигнал, че са ни ударили и първите две линейки тръгнаха.

Няма да забравя как жени и деца от местните заставаха на пътя на линейките, за да не можем да отидем бързо до ранените. Момчетата от ударената база - ранени или не, постоянно стреляха. Местните искаха да влязат и да изколят всички. Три американски хеликоптера ни направиха чадър и стреляха непрекъснато.

Първият боец, на когото помогнах, издъхна в ръцете ми. Всички ранени ни съдействаха. Нашият психолог напълно преживя бойния стрес. На практика ние го лекувахме. Командирът полк. Петко Маринов имаше много неадекватна реакция. Той се покри и ходихме да го прегледаме на място. Имаше малко прах в очите. Три сержантки го бяха покрили с телата си.

Създадохме си собствена организация. Бяхме сами, защото удариха и полската база, и кметството, и силите се разпръснаха. Първо оправяхме спешните неща, а след това по-слабо ранените. Вечерта към 19 - 20 ч. с д-р Парашкевов се прибрахме в базата и започнахме да шием. Без упойка, защото от стреса нищо не ги болеше.

Като приключихме с антибиотици и успокоителни, намерихме време да обърнем внимание и на други травми. Не допуснах нито едно момче да оглушее. Правих им вливания.

Докато бях там, не мислех за това дали имам стрес, защото имах много работа. Шансът да умреш е толкова голям, колкото и да оцелееш. Откровено предпочитам хуманната медицина.

Не съжалявам, защото бях там и помогнах. Видях много неща, които се случват в реална ситуация. Направихме всичко, което трябваше.

Ние не бяхме подготвени. Отидохме на мироопазваща мисия, а тя стана мироналагаща. На практика и затова лагерите ни не бяха защитени.

Мен лично тази мисия ме промени. Сега съм по-спокоен и оценявам ценностите. Не мога да кажа за кои хора се сещам по-често - за тези, които спасих, или за тези, които ми умряха в ръцете. Като затворя очи, всичко това е просто един сън. Да кажем, че намерих начин да се преборя за себе си с този стрес. В началото се стрясках от всяка пиратка. Трябваха ми поне две-три години, за да спра да сънувам и да мисля. http://www.trud.bg