Животът ми между Коледа и Нова година е една черна дупка. В къщи на гости са тъщата и балдъзата. Черното им куче Бляк. И черният им котарак Мряк. Черни са дори чаршафите в спалята ни. С черни плочки е и цялата ни баня. Ядем черен хляб, за котката купуваме черен хайвер, защото от тарамата получава алергия и мустаците й побеляват. Черни са ми магазините - подаръци, подаръци, подаръци... Господи,  малко ли са Коледа и Нова година, че ми пращаш и черен Христовден, черен Стефановден, черен Васильовден... А тази година дори и черен воден дракон. У нас. У дома...

Връщам се вчера вкъщи, по обяд, след два часа, избягах работа, малко да ми светне пред очите, а у дома - жена ми, Радка, милата, в черна хавлия пие черно кафе, в черна чаша. И върти черни комбали от радост;

- Мили, да знаеш само още кой ни е дошъл на гости...

Причерня ми пред очите:

- Инкасаторът за парното ли?

- Не, мили, не...

- Инкасаторът за водата ли?

- Не, мили, този път и той не е...

- Ще ни изключва тока?

- Мили, кой ще посмее...

- Данъчна полиция?

- Стига бе, черен пипер ти на езика!...

- Баба ти да е възкръснала?

- Богохулник такъв. Черният воден дракон ни е на гости!!!

- Този пък кой е?

- Черният воден дракон, мили, е повелителят на 2012 година!

И гледа радостно към банята. Белите й цици пърхат като гълъбици под черната хавлия... А в банята се лее вода и звучи Армстронг. Зад стъклото прозира някакво животно. Мята се насам-натам. От време на време черният му шип се блъска във врата и ме стряска колко много отрова може да изтече от него. Дракон е, Дочо, казвам си. Отровата му ще стигне и за тъщата. И за балдъзата. И за кучето. Че и за котарака. Даже и за съседката отгоре, дето ми се разхожда цяла вечер по токчета без дрехи и ми забива клинци в душата, в сърцето, та дори и в слабините. Милият ми черен воден дракон. Кой господ ми го прати, та веднъж на Коледа да ми светне като ярък фенер над вратата на горска хижа, където ме чакат снежанки, снежанки, та чак и Рени от рибарски магазин "Черна и бяла мида по домовете"...

Наливам си едно уиски и чакам. Изпълнен с радост и надежда. Най-после тая моя жена да свърши една хубава работа. Китайски черен воден дракон в банята ми. Ще натрия носа и на шефката. Криза имало, щяла да ми намалява заплатата... Боже, като пусна утре дракона, ще я увеличиш, ще я удвоиш, даже  ще я утроиш... Това да не ти е любовника-лилипут от общинския съвет? Това е дракон, китайски, черен, голям, воден, с ей такъв отровен шип, сее смут и справедливост. Моят дракон. Дошъл ми е на гости. В моя дом. В черната ми баня с черни хавлии и черни пердета. Животът ще им почерня  - и на тъщата, и на балдъзата, и на шефката, и на... Хайде, стига толкоз, Коледа е, да бъдем по-милостиви!

Глътвам трето уиски и викам на жена си:

- Радке, дай да го видя тоя дракон. Стига се е къпал, ще му отънее шипът. Ще побелее, нашата вода е варовита... Доведи го да му цапне едно уиски с мене...

Милата ми Радка. Казвам й и патка, ама си я обичам...

Мале, мале... Мила моя земльо... Мила Родино... То не ми е било дракон, а цяло драконище. Черно. Мокро. Двукрако. В черна хавлия. Шипът му стърчи напред, като дилафа на баба. Само зъбите му бели. Сърцето ще ми се пръсне. Шепна в ужас:

- Квой туй ма, Радке?... И що дъвчи?

- Квой туй, квой туй!... Дракон, не виждаш ли? Дъх ли да има, затуй дъвчи! И вземи го напръскай с твоя парфюм!

- Ма Радке, той не е китайски. Той е африкански тоя дракон...

- Дочо, не ставай смешен, Дочо! Ти черен китаец виждал ли си? Щом е черен дракон, африкански ще е, дори е сенегалски.

- Има и сапунка по него...

- Ослепя ли бе, Дочо?... Шампоан е, "Горски теменужки"... И покани го, дай му едно уиски, да се сгрее.

- Кво ще го правим, ма Радке. Да вземем да го дадем на майка ти, на сестра ти. Те много обичат дракони. И Пенка, дето тропа над главите ни, я тя ще го харчи. А шефката ще полудее от щастие, ще ми утрои заплатата...

- Ще ти дам една заплата... Драконът си е мой. Не давам го. Мой си е.

- И къде ще спи, ма Радке?

- Как къде, при нас, в спалнята. Ти си на фотьойла.

Ужас. Стомахът ми не го побира. Моята жена, дето се страхува от жива каракуда, дето от хлебарка скача на печката отгоре, дето от полска мишка се крие по три дни в горки пояс, моята Радка в едно легло с този африкански дракон с тоя отровен шип отпред...Нямам думи.

- И дъвки ли ще му купувам, ма Радке? Цяла година?

- Е, ще видим. Тя и заплатата ти малка... Няма да е цяла година. До Гергьовден да е... После ще видим. Тя и сестра ми иска да й погостува месец-два, мъжът й нали се запиля из Канада, страхува се сама да остане на село... После ще видим. Може и при Рени от "Черна и бяла мида по домовете" да изкара годината... Дракон е, в България колко дракона има, да го оставим на улицата ли? В този студ и сняг?

Милата ми Радка! Коледа е. Каква човечност, Боже. Нека бъдем добри и милостиви! Коледа е. Пък идва и Нова година. Нова година - нов късмет, казва народът. 2013 година е на сивата водна змия. Мой ред ще е. Колко много обичам змиите. Руси, слаби, с дълги крака и големи цици... Змии, какво да ги правиш, и те носят душичка!

Простотиите изписа червеното огнено куче ДУКИЧ

ВАШИТЕ ХОРОСКОПИ ЗА 2012 Г. НА ЧЕРНИЯ ВОДЕН ДРАКОН