След Иванов ден в българския народен календар се отбелязва денят на "бабата" - жената, която помага на младите невести при раждането на децата им. На този ден рано сутринта бабата обикаля всички домове, в които е помогнала да се родят деца, като във всяка къща окъпва бебето, а на по-големите деца - измива очите.
Със себе си тя носи мед, червена вълна и просо. След като измие очите или изкъпе децата, тя ги намазва с мед по бузките и челцата и върху меда лепи просо и червена вълна, за да е здраво детето, пъргаво, румено и сладко. След това бабата се връща в дома си, където се готви да посрещне майките. Към обяд младите жени отиват в дома на бабата, като носят със себе си дарове - риза, чорапи, платно, както и менче с вода, кърпа и сапун. Всяка жена полива на селската акушерка да се измие и й целува ръка. Всяка жена носи още за празничната трапеза около, която сядат всички, прясна погача, варена или печена кокошка, вино, ракия. Кулминацията на чисто женския празник е къпането на бабата, която бива отнасяна до чешмата или реката в кош или карана в колесарка. Вечерта на мегдана се прави общо хоро, в което вече се включват и мъжете. Бабинден се отбелязва и на 21 януари по стар стил.