Още по-малко бихме се застъпили за цензура под каквато и да е форма в изкуството - все пак Микеланджело, Рубенс, Рембранд и други велики творци са изобразявали детайлно голи тела. Ние обаче поставяме резонния въпрос - трябва ли да има предупреждение “Забранено до 18 г.” на входа на галерията? По закон в България само филмите с еротика трябва да имат стикер. А какво да се прави при другите изкуства и случаи като този с творчеството на Дерменджиев? С тези въпроси “Труд” се обърна към самия творец, към галерията, приютила творбите му, и към зам.-шефа на Съюза на българските художници.

Трябва ли да има “Забранено до 18 г.” на изложба със скандални пластики в центъра на София.

Галерията:

Галеристката Росица Гецова споделя същото мнение - че по телевизиите и в някои вестници често може да се види и прочете цинизъм и чалга кич образите са всекидневие у нас. Ето какво каза тя:

“За тези неща също трябва да има цензура. А иначе изложбата на Спартак наистина е порно от глина, но в изкуството това се прави отдавна, още от австрийския акционизъм през 60-те години. Това е и целта, изложбата да шокира. Ще ми бъде интересно дали пластиките на Дерменджиев ще се продават”, каза Гецова.

В справката на галерия “Аросита” се споменава, че художникът Спартак Дерменджиев е роден през 1954 г., завършил е скулптура при проф. Илия Илиев. Оттам разбираме, че той се е учил още от водещи образци на западноевропейското изобразително изкуство, възхищавал се най-вече на таланта на гениални скулптори като Алберто Джакомети, Константин Бранкузи и Хенри Мур.

СБХ: Димитър Грозданов, зам.-председател на СБХ заяви за в. “Труд”:

“Фактът, че се открива изложба с такова заглавие и съдържание, не ми е симпатичен, но това е положението. Случва се. Доколкото знам, пластиките трябваше да бъдат показани в столичната галерия “Арт алея”, но галеристите са отказаха, когато се запознаха с тях. Бих приел откриването на изложба с подобно заглавие само ако има някакъв повод или е поставена в специален контекст, иначе звучи пошло. Не съм пурист, аз също употребявам подобни думи, но дори когато става въпрос за изкуство, има някаква мярка. Честно казано, аз не изпитвам никакво естетическо усещане от заглавие като това, още по-малко удовлетворение.”

Творецът:

Създавам тези скулптури за свое удоволствие, нямах намерение да ги излагам. Може да съм ги преживял, може да съм ги видял, може да са и само мои фантазии - няма да ви кажа. Но изкуствоведът Филип Зидаров ги разгледа и каза, че непременно трябва да ги покажа пред публика. Две галерии обаче ми отказаха, едната не одобри заглавието, видя й се вулгарно. Не искам да им казвам имената, защото частните галерии също имат проблеми - рискуват да бъдат критикувани, когато показват неутвърдено изкуство като моето. Ако творбите ми следваха каноните на “Камасутра”, сигурно нямаше да дразнят толкова, едва ли щеше да има реакции и съпротива. Но за да няма напрежение и критики от различни посоки, на прозорците на галерията ще залепим паус, а на вратата ще сложим червена точка, предупреждаваща, че изложбата не е подходяща за лица под 18 години. Като тази, която по телевизиите придружава филмите, които са забранени за малолетни. Аз не искам да смущавам никого - нито деца, нито случайни минувачи. Но не смятам и че моите работи са по-смущаващи от цинизма, който се лее по медиите”, разказа Спартак Дерменджиев специално за “Труд” и допълни:

“Работите ми не са насочени срещу жената, не са насочени срещу греха. Те са за греха и са повлияни от стиха от “Ода за праведната любов” на средновековния испански поет Хуан Руис, който е мото на изложбата:

Нивга не можем постигна я чрез плътта си прокажена сляпа безволна окаяна…

Дали тези творби са провокация или предизвикателство, реалност или фантазия, порнография или изкуство - решете сами. Сигурно е че ще видите една изгубена човешка душа. А може да видите и себе си”, заключава Дерменджиев.

СТАНИСЛАВА ПЕТКОВА-ЗАРЕВА