При откриването на юбилейната ретроспективна изложба по случай 100 години от рождението на Господин Желязков професор Атанас Божков, след като благодари на дъщерите на художника за грижите по опазването на художественото му наследство, заявява: “Художникът Господин Желязков смело можем да го нередим сред патриарсите на българската пластична култура... Изкуството на този художник, което виждаме днес, бе дълго време премълчавано, а на практика това означава и подценявано.

Картините на Георги Желязков хвърлят светлина върху огромното му творчество достатъчно ярко и ясно показват, че съвременният български зрител е лишаван дълго от контакти с постижения, които радват и обогатяват“.

 На 1 август 1873 година в село Демирча, румънска Добруджа, се ражда Господин Желязков. Основно образование получава в Добрич, след което се записва в гимназията във Варна. Годините, прекарани там, са белязани от траен интерес към изкуството. Поддържа контакти, от които черпи знания за новостите в теченията на художествения живот, общува с Христо Кабакчиев и Антон Митов /той по това време е учител по рисуване/.

През 1896 година Държавното художествено-индустриално училище отваря врати за първия си випуск студенти. Сред четирийсет и осемте избраници, които имат нелеката задача да проправят път за новото българско изкуство, е и Господин Желязков. Някои от тях - Стефан Иванов, Андрей Николов, Александър Божинов, Цено Тодоров, са посочвани от критиката като пионери и основоположници на пластическата ни култура. Очевидно такива са били и амбициите и желанията на Г. Желязков. Първокурсникът веднага прави впечатление с отношението си към изучаваните дисциплини, получава похвали и наставления, още в края на първата учебна година преподавателският съвет /чиито членове са такива творци и педагози като Иван Мърквичка, Антон Митов, Иван Ангелов/ съобщава пред всички, че Желязков е награден за отличен успех.

Тригодишният курс на обучение в Рисувалното училище е завършен през 1899 година и той се явява на конкурс, обявен от Светия синод на Българската православна църква. Печели го и с отпуснатата стипендия заминава за Русия да специализира църковна живопис. Постъпва в Художественото училище в Казан. Успява да овладее спецификата на религиозното изкуство само за една вместо за три години и през 1900 година е приет за редовен студент във Всерусийската художествена академия в Санкт Петербург без приемен изпит заради показани безспорни качества. Шестте години на обучение са от огромно значение за професионалното му развитие. Той има щастието да бъде забелязан от Иля Репин, който го приема в своето ателие, и Господин Желязков става първият българин-ученик на големия руски художник. В продължение на две години и половина под благотворното влияние на учителя си формира творческите си възгледи, а за копията на творби на Рембранд “Портрет на стара жена“ и „Мъж в селски костюм“, които се пазят и днес в Ермитажа и Петербург, талантливият младеж получава златен медал. Посещава и популярните четвъртъци в дома на професора си и има възможност да общува с елита на Русия. Духовната и творческата близост между Репин и Желязков прераства в истинско приятелство. По-късно той ще нарече двете си близначки, родени през 1916 година, Надя и Вера като дъщерите на Репин. Двамата продължават да поддържат връзка и след завръщането на Господин Желязков в родината. В едно от писмата си от 1928 от Финландия Репин изразява желание да му гостува. За съжаление намеренията им да се срещнат отново така и не се осъществяват.

В България с престижната си диплома, богатия опит и умения Господин Желязков бързо получава признание. Една година след завръщането си Светият синод на Българската православна църква дава специално препоръчително писмо № 1556 от 30.04.1908 г. на Г.Желязков, с което му се разрешава да поеме работата за иконопис и стенопис по храмовете във всички епархии. Работи в различни жанрове на живописта - от скиците до оригиналния портрет и сложната сюжетна композиция, големи постижения има в монументалната стенопис. Не е случайна поканата към Желязков да вземе участие заедно с малцината български живописци Иван Мърквичка, Антон Митов, Стефан Иванов, Никола Маринов и Никола Петров в изписването на храм-паметника “Александър Невски“. Изографисва и черквата „Свети Никола“ във Враца, русенската катедрала“Света Троица“, храмове в Пловдив, Кърджали, Видин. Художникът прави и проекти за мозайки - негова е мозайката на фасадата на сградата на Светия синод в София. Храмът “Света Троица“ в Добрич заема особено място. Строителството му започва на 29 юни 1906 година и завършва на 22 май 1911 година. Църковното настоятелство още през 1909 поръчва на Господин Желязков 20 икони за иконостаса в черквата. Той създава 16 царски и 12 апостолически малки икони плюс “Разпятие Христово“, „Преображение“ и „Просвета Богородица“, а за работата си по изписването на храма художникът е наречен „Иконографът на Добруджа“. При посещението си в църквата възхитеният Илия Петров възкликнал:“Образи като на Леонардо да Винчи!“

Господин Желязков се радва и на международно признание. Участва в представителни изложби на българското изкуство в Лондон, Виена, Загреб, Белград. Господин Желязков става член на южнославянското дружество “Лада“ веднага след завръщането си в България, а от 1908 до 1912 година е негов секретар и е пряко свързан с организационния живот на дружеството и неговата художествена дейност. Именно през този период са осъществени ІІІ-та и ІV-та южнославянски изложби в Загреб /1908 г./ и в Белград /1912 г./. За изложбата през 1908 година загребската преса пише: „Най-хубавите работи са откупени от Щрасмайеровата галерия - едно признание за българската живопис". Картината на Господин Желязков „Девойче“ е купена от австро-унгарския император Франц-Йосиф І, който по-късно я дарява и днес тя и другите творби на българските автори са притежание на Модерна Галерия, Загреб. През 1984 година се урежда ретроспективна изложба “100 години Щросмайерова галерия“. В каталога на изложбата под № 528 е записано: “Господин Желязков. “Девойче“,  м. б., пл., 42/ 38.“

Но настъпва периодът на войните и от 1912 до 1918 година Г. Желязков е в редовете на българската армия. В своите военни бележки Димитър Гюдженов отбелязва: “Извикаха ме в щаба на нашата Осма Тунжанска дивизия, дето заварих писателя Ив. Радославов и художника Господин Желязков като военен художник на щат при Щаба на дивизията.“ В същата дивизия, но по различно време, са и военните художници Сирак Скитник, Стамат Стаматов и Васил Димов.

След края на войната Желязков е демобилизиран. Междувременно дружество “Лада“ прекратява дейността си.

През 30-те години с младия си роднина, художника Георги /Гочо/ Богданов, работи в Клисурския манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, наричан „духовната перла на Северозападна България“. За зла участ на 27 юли 1937 година при изписването на купола на църквата пада от десет метра височина и загива. Нелепа смърт прекъсва живота на този забележителен български творец, чието творчество днес се съхранява в десетки храмове и български и европейски музеи и галерии.

Цоко Гергов, от книгата "Храбростта и мъката на България", "Фронтова палитра"

На снимката: "Поклонение пред мощите на свети Климент Охридски" в храм "Света Троица", Добрич