Любовта към семейството, роднините и приятелите ми би надвила и най-страшните болести по света. Би извела тъгата от равновесие и би върнала цвета на живота.

Рано или късно в сърцето на човека пламва любов, която вечно пламти.

А болестта се крие в очите. Любовта между хората се опитва да прекъсне надеждата й за власт. Никой цар няма толкова злато, колкото любовта-щастие.

Приятелите излизат на чаша чай със сладкиши и дълъг разговор.От съседната маса болестта и тъгата гледат завистливо.

Тъжните мисли разболяват човека. Очите му се насълзяват от скръб по любимо същество. Болестта се крие в къщата, в най-прашния тъмен ъгъл и чака. Щом се появи някой човек, тя го напада.

Любовта е единствената, която се опълчва срещу болката, тъгата и нещастието. Любовта между хората справедливо побеждава човешката болка чрез усмивки и се покачва на небето. Маха щастливо с ръка и казва, че никога няма да изостави хората. Нищо по-хубаво от това, да се обичаме.

Розалия ПЕТРОВА – ІІІ клас, литературен клуб "Петя Дубарова", ръководител Генка Петрова