Днес от 17.30 часа в Художествената галерия в Добрич се открива изложба на братята Димитър Казаков – Нерон /1933–1992 г./ и Никола Казаков /1935–2007/. Изложбата е организирана съвместно със Специализиран музей, град Трявна и Национален дарителски фонд „13 века България”. Тя включва 26 живописни платна на Димитър Казаков, 3 картини от брат му Никола Казаков, както и множество негови триизмерни дървени пластики и дърворезбени пана. Експонирани  са и 8 фаянсови чинии, изрисувани от Нерон и две дървени пластики.

 Творбите са малка  част от дарението, което Димитър Казаков приживе е направил на Специализирания музей в Трявна – общо 431 от двамата братя.

За своите 59 години Димитър Казаков оставя 15 000 живописни платна, акварели, графики, рисунки, пластики и рисувани керамични творби, сочат материали на Специализирания музей в Трявна. Приживе художникът прави 15 самостоятелни изложби, като най-успешната е през 1980 г. и именно тя бележи началото на голямото му признание у нас и по света. Следват я десетки изложби в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург и др. Творби на Нерон притежават Националният фонд за съвременно изкуство в Лувъра, музеят “Пушкин” в Москва, Императорската колекция в Токио.

През 1981 г. френският режисьор и сценарист Жан-Мари Дро прави за него филм, включен в поредицата “Художници-чародейци” и в увода казва за него: “Димитър Казаков, наречен от близките му Нерон, е същинска природна стихия, неудържима сила, човек, дълбоко сраснал се със земята си, който умее чрез своите картини да възстанови за нас и за самите българи цялата история на българското изкуство и на всичките негови форми. Изключителното у Казаков е, че с него откриваме едновременно една страна, един народ, една цяла култура. Казаков – това е един от онези художници-чародейци, каквито срещаме рядко, защото сам по себе си той е цялата българска земя...”

По-малкият от знаменитите братя, Никола Казаков, работи предимно с дърво. И днес творбите му стоят съвършено недосегаеми от илюзорните "веяния" и "търсения" на модерната "изкусност". Пластиките му са застанали просто и величаво като вечни истукани,, побити в земята или покълнали от нея. Ако трябва да определим произхода им, ще трябва да назовем много епохи, цивилизации, традиции, континенти, страни и народи. А всъщност творчеството му е универсално и архетипно. И трябва да сме горди, че коренът и плодовете на това художество е български. НДТ