изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 12:48 EET
МЛЕЧНИЯТ БРАНШ ТРЯБВЯ ДА ГО ИМА, ЗАЩОТО СЪЗДАВА СОЦИАЛЕН ПРОДУКТ    
Интервюта

Пред НДТ - дългогодишният директор на „Сердика” Марьо Марев



 

-         Кой е Марьо Марев?

-         Щастлив пенсионер. Един приятел - издател от Варна, ми направи визитки с този надпис по негова идея и много ми допадна.

 

-          А, преди това?

-         След като завърших Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, започнах работа в „Сердика” - Добрич. Започнахме заедно със съпругата ми, която завърши същата специалност - „Технология на млякото”. До 1992 г. работих в „Сердика” нон стоп. Започнах като технолог, преминах през началник-цех, началник производство, 15 години бях зам.-директор по производството, за да достигна до директор. Междувременно учих още малко. Завърших втора специалност „Инженер-механик по поддържане и експлоатация на машините от хранително-вкусовата промишленост”. След това защитих дисертация и станах доктор на техническите науки. Непрекъснато учех. В нашите среди ме уважаваха. Бях член на Програмния съвет на нашия институт по млечна промишленост, заедно с всички професори, които бяха корифеите. През 1992 г. с един много голям списък Филип Димитров ни уволни.

 

-         Доколкото зная, са Ви уволнили по факса…

-         Да. Списъкът беше голям. След това, когато през 1995 г. БСП спечели изборите, ме върнаха обратно в „Сердика” и в началото на 1998 г., след приватизацията, аз напуснах.

 

-         Защо?

-         Чорбаджиите са си чорбаджии. Аз нямах работа там. Въпреки, че, не мога да си изкривя душата, Иван Иванов ми казваше да остана. Аз му казах: „Защо да стоя, Иване? Работниците идват да се жалват при мен, ти като чорбаджия си гледаш твоите интереси, аз какво да съм - бюро жалби ли? Не, благодаря!”

 

-         Дългогодишният Ви опит в „Сердика”, преминал през всички стъпала на йерархията, означава, че сте познавал в детайли цялото производство на  млекозавода, историята му е преминала през ръцете Ви… Казват, че „Сердика” - Добрич е бил най-големият млекокомбинат на Балканите?

-         Така е. Модерна работа беше за времето си. Този завод е проектиран от шведската фирма „Алфалавал”. Сградата я проектират българи от „Агропромпроект” - София. А, техниката и оборудването, цялостното окомплектоване бяха на „Алфалавал”. Заводът е пуснат през пролетта на 1969 г. За времето на 70-80-те години на миналия век той беше един много модерен завод. 

 

-         Това означава, че Вие работите в него от самото начало?

-         Мен първо ме назначиха като единствен кореняк, за технолог на мандрата, която се намираше, където сега е „Нектаркооп”. Всички други, включително и моята съпруга, които бяха от Чирпан, Пловдив, Попово, останаха към „Подготовка на кадри”. Всяко зло за добро. Тогава Генчо Симеонов беше директор. Отидох в мандрата, стоях няколко месеца и след това, когато пускаха завода, ме взеха в началото на 1969 г. Първо трябваше да се запозная с работата и станах технолог на приемно-пастьоризационно отделение.

 

-         С какви параметри на производството стартира „Сердика” и какви бяха  пиковете?

-         Заводът е проектиран за преработка на 220 тона мляко на ден. Това за нас беше много малък капацитет - на база това, което имахме като суровина, и това, което се развиваше с кравекомплексите, които започнаха да се правят. Още от първи ден започнахме да мислим за реконструкция и разширение на завода. И, действително, направихме нов цех за сирене - той беше в мазето, извадихме го оттам. Направихме нов цех за кашкавал, нов цех за кисело мляко, цех за прясно мляко. Разширихме цеха за сухо мляко. Той имаше две малки инсталации, а ние сложихме още една голяма инсталация с капацитет по-голям от двете малки. Така от 220 тона капацитетът през 80-те години бе увеличен на 600-650 тона суровина дневно.

 

-         Постигнахте ли този максимален капацитет?

-         Нямахме толкова суровина. 540 тона е максималното количество мляко, което сме събирали. Но, тогава събирахме само от нашия окръг. Нямаше от други места, освен, ако колеги се обадят, че имат авария. Но, тогава беше табу да „посегнеш” към друг окръг, за да вземеш мляко.

 

-         Къде се реализираше продукцията на „Сердика”?

-         Ние хранехме почти цялата страна с определени продукти. Ние бяхме един от най-големите производители на краве масло. Защото, кравето масло и сухото мляко са свързани. Обикновено се работят най-много или сухо обезмаслено мляко, или млекозаместители, при които участва само млечният белтък с останалите съставки, без мазнината. Добавяхме свинска мас, слънчогледово олио, мазнини, за да заместим мазнина от кравето мляко, която е много по-ценна.

 

-         Колко артикула произвеждахте?

-         Артикулите не бяха много, защото ние бяхме основно производители на сухи млечни продукти. Това беше основната ни продукция. Произвеждахме сухо обезмаслено, сухо полумаслено мляко с 15 процента, което отива основно за сладкарските заводи, пълномаслено мляко, което пакетирахме и бе предназначено за храна на населението. След това идваха сухите млекозаместители - основно за телета и по-малко за агнета. Това е най-голямата грешка на тези, които ни наследиха. Те ликвидираха първо сухото мляко, а това са много скъпи съоръжения. В България имаше на три места - в Добрич, в Ловеч, където се произвеждаше сухо мляко за детските храни, и в Монтана. Сега никъде ги няма. Внасяме сухи млека отвсякъде, а Китай и Индия много ги търсят, тъй като при тях не достига млякото. Производството на сухи млечни продукти в цял свят, може би, не е толкова рентабилно, тъй като технологията е скъпа. Особено когато, както сега, са скъпи горивата, тъй като при тях въздухът се подгрява с дизелово гориво. Сега можеше загряването да става на газ, щеше да е по-евтино, но никой не се опита да го направи.

 

-         Кога е ликвидирано това производство?

-         От началото на 1998 г. година, когато излязох от „Сердика”, не съм влизал в завода. В администрацията съм ходил много пъти, но в завода нямам кураж да вляза.

 

-         Защо?

-         Защото сигурно ще припадна, ако вляза. Зная какво сме правили, с какви трудности сме го правили. И, като чувам какво е станало, просто не искам да вляза, за да видя как е разрушено. Чувам, че повечето неща са отишли на вторични суровини. А, една инсталация за сухо мляко, нито така лесно се купува, защото струва  много пари, нито така лесно се монтира, защото е огромна. И всичко това да отиде с лека ръка на вторични суровини, просто не мога да го проумея.

 

-         Какво беше предлаганото разнообразие в номенклатурата на „Сердика”?

-         Разнообразието идваше от кисело-млечните продукти - с пълнители, без пълнители, пресни млека, плодови. Правехме и различни кашкавали, рула, други във вид -на царевица. В изварните продукти също имахме много асортименти. Ние поддържахме богат асортимент.

 

-         Как бе възможно да се реализират всички тези инвестиции в предприятието?

-         Имахме много амбициозно окръжно ръководството. То правеше не само много за града, но и нас тормозеше да правим много неща. Вярно е, много ни помагаха. Ако не беше Жельо Добрев, вярно, че нас много ни тормозеше, но той направи така, че ние да успеем да направим всички тези разширения. Той беше авторитет и - като отидеше в София, можеше да издейства, каквото е нужно. Например, една сушилня струваше много пари - от порядъка на милиони долари, тъй като това са датски машини. Ние бяхме много дребни, за да издействаме нещо такова. Но, когато Окръжният комитет на БКП и Окръжният народен съвет кажеха нещо, те го правеха. Затова имахме тези неща и цялата хранително-вкусова промишленост се развиваше. Окръгът имаше много суровини - не само мляко, но и месо. И оттам преработвателната промишленост беше много силна в нашия окръг.

 

-         Конкурентна ли беше продукцията на „Сердика” на външния пазар?

-         Ние сме произвеждали по 12 тона на ден и пак беше недостатъчно кравето масло. Но, тогава маргарина ние го познавахме като внос от Германия. Никой не ядеше маргарин. Всеки ядеше краве масло. Ние не можехме да задоволим страната с този продукт. На много места се произвеждаше краве масло, но, може би, ние най-много правехме. Изнасяхме сирена и кашкавали. От кашкавалите - овчите, изнасяхме за Ливан, за Арабския свят, а краве кашкавал „Витоша” изнасяхме най-много за Куба. Ние - предприятията под шапката на обединението, товарехме цели кораби с кашкавал. Много овче сирене изнасяхме за ФРГ. Тогава износът за там се правеше с шлепове, които товарехме на Лом. Много сирене изнасяхме за Иран. Имахме много пазари. Най-скъпо продавахме овче сирене в Швеция. Тук е друга тема какво направиха съвременните бизнесмени, които срутиха пазара, който ние имахме на млечните продукти, основно на сирената.

 

-         Защо?

-         В стремежа всеки да спечели, намаля цените. От това ние стигнахме до 2,5 евро или 5 лева за един килограм сирене, което нищо не е. Ние затова не можем да качим много изкупната цена, защото все пак един килограм хубаво краве сирене се получава от 6,66 литра краве мляко. Както и да го смятате,  по 60 ст. да сложим млякото, ще видите каква цена се получава само от суровината. А, ние имаме минимум 20 ст. други разходи на литър мляко. Щом продажната цена на външния пазар е ниска, това ни притиска. Какво правят колегите - слагат растителна мазнина в сиренето и други неща и казват, че това е бяло саламурено сирене и ще го продадат за 2 евро. Добре де, ама този, който произвежда истинско бяло саламурено сирене, той гори, не може да произвежда и започва да мисли какво да направи. Тогава започва и той да прави шашмалогии. Ролята на обединенията беше много добра, защото те търгуваха и на тях държавата им търсеше отговорност, ако сгафят някъде. Сега и Гърците имат свободен пазар, но тамошните търговци не се ядат помежду си, както ние - българите. Техните цени са три пъти по-високи, отколкото нашите. Едно и също сирене е - гъркът го купува от България, минава през Гърция и го продава три пъти по-скъпо в Америка. Но, тук вече е въпрос на съзнание, морал и на много други неща.

 

-         Къде са причините, разбира се, те са комплексни, за срива на животновъдството, на целия този сектор? Липсата на държавна политика ли е? Кой носи вина?

-         Аз ако го зная, ще го кажа. Ето, например, в момента млекопреработвателите купуват мляко от Унгария - свежо краве мляко. Доставено до портала цената му е 70 ст. Това мляко има поне 8-10 ст. транспортни разходи от Унгария до тук. Остават около 60 ст. Къде е печалбата на този, който го продава, печалбата на унгарския производител. Явно е, че има много сериозна субсидия от държавата. И това мляко не струва на производителя, примерно 50 ст., а 70 или 80 ст. със субсидията, която той получава. Тук нашите производители на мляко, има изключения, естествено, повечето се чудят какво да сложат в млякото, за да подобрят показателите му, а те всъщност го развалят.

 

-         Кога ще се случи така, че средностатистическият българин да може да купува качествена продукция?

-         Ние сме народ, който трябва да бъде контролиран. Аз много се дразня, когато прилагат евростандартите за всички, защото ние никога не можем да се сравняваме с един немец. Може да звучи в ушите на някои хора зле, но е така. Ние не можем да сме на едно ниво с немците по съзнание. Преди време в „Сердика” имаше трима ветеринарни лекари - двама техници и една сюрия лаборантки, които проверяваха само продукцията на „Сердика”. Не можеше да излезе и едно грамче без разрешение от ДВСК. А сега са останали 4-5 човека в областта, които проверяват абсолютно всичко, включително и млекопреработвателите. Кой ще направи самоконтрола така, че да каже: „Ела, Вълчо, изяж ме!” Оттам идва всичко.

 

-         Държавата какво не направи през тези години, за да съхрани сектора?

-          Според мен, грешката започна още с развалянето на животновъдните комплекси. Защото, не трябваше да става така. Моят баща, лека му пръст, един ден ме извика да ходим да вземем крава от с. Лозенец. Казах му, че аз нямам къде да я гледам тази крава, защото ми е много малка терасата, а неговата и на брат ми са по-големи, да я вземат те да я гледат. Изкараха кравата, а отвън стояха циганите джамбази. Тогава една крава струваше, примерно, около 1200 лева. Циганинът идва и казва, че дава 400 лева. Обясних му, че животното струва повече, но той ми отвърна „Ако искаш”. След това с пазар му я продадохме за 550 лева. Ето това е живата простотия, защото тези комплекси можеха да сменят формата на управление, формата на собственост. Но, защо трябваше по този начин да бъдат унищожени толкова животни… Оттам тръгна всичко. След това хората поеха инициатива и започнаха  да гледат животни, но нещата стигнаха дотам, че цената на литър мляко стигна до 18 ст., лимонадата струваше по-скъпо от млякото. А, на една крава за литър мляко й се полагат от 350 до 400 гр концентриран фураж, без грубия. Какво да купи животновъдът за 18 ст. - вода ли да плати, труд ли, концентриран фураж, груб фураж… Тогава започна клането на кравите. Тогава държавата с нищо не помогна на животновъдите. След това влязохме в Европейския съюз - продължават по същия начин. Имам приятели агробизнесмени, които откровено ми казват, че не им трябват евросубсидиите, но щом им ги дават, ще ги вземат. А, на животновъдите им трябват. Защото животновъдството в цял свят се субсидира. То не може да е печелившо от само себе си. Защото това са социални продукти. Ролята на държавата в тази ситуация е много голяма, тъй като всичко опира до пари. Например, в Канада телешкото месо е по-евтино от сиренето.

 

-         Колко крави има в областта?

-         Никой не може да каже. Преди време ме бяха помолили да направя анализ - защо положението е такова. Доколкото успях да извадя данни от националните статистики, стана ясно, че тогава сме имали четири пъти по-големи мощности за преработване на суровина, отколкото добив на суровина. Тогава тези мощности започват да се карат помежду си, да се кланят на производителите. Кланяш ли се на един производител,  вече няма контрол, защото той казва, че ако ти не го харесваш, той ще си предаде продукцията на другия. Оттам се компрометира качеството на суровината. Сега започна, но трябваше да минат над 20 години, що-годе балансът да идва на мястото си. Сега колкото са производителите на мляко, толкова са и преработвателите.

 

-         Колко са млекопреработвателите в областта сега?

-         Бяха над 30, а сега са три фирми.

 

-         С изискването за покриване на евростандартите, ще има ли много млекопроизводители, които ще отпаднат?

-         Има много такива, които не са покрили директивите. Когато говорим, ми казват, че спрат ли ги, веднага ще продадат животните си.

 

-         Това няма ли да доведе до нов дисбаланс?

-         Разбира се. Но, ето сега какво е мисленето - Унгария дава мляко, ще вземаме оттам. Не може. Нали с нещо трябва да го платим. Ние откъде ще получаваме нашите приходи. Не виждам тази държава как ще върви напред.

 

-         Вашите деца не поеха по Вашия път, как гледате на това? 

-         Дъщеря ми е правист и работи в данъчното в Добрич. Синът ми е икономист, снаха ми също. Те заминаха за Канада. Търсят се нашите специалисти, търсят се такива кадри. Но и институтите са малко виновни, защото обединиха специалностите и сега се изучава „Преработка на животинска продукция”, а по мое време аз учех само преработка на мляко и млечни продукти.

 

-         Накъде виждате развитието на бранша?

-         Не може този бранш да се закрие. Защото той създава  социален продукт. Трябва да го има и ще го има. Защото и за деца, и за възрастни, млечните продукти са нужни. Но, трябва да стане така, че малко-малко да печелят първо животновъдите от труда си, а също и преработвателите.

 

Разговаря Станислава КРЪСЕТВА

 

 


Сходни връзки

МЛЕЧНИЯТ БРАНШ ТРЯБВЯ ДА ГО ИМА, ЗАЩОТО СЪЗДАВА СОЦИАЛЕН ПРОДУКТ | 6 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.
МЛЕЧНИЯТ БРАНШ ТРЯБВЯ ДА ГО ИМА, ЗАЩОТО СЪЗДАВА СОЦИАЛЕН ПРОДУКТ
Автор: Anonymous да 2012-02-06 @ 16:06 EET
Такава е съдбата на всички предприятия за съжаление.
 Започна ги Ф.Димитров а ще ги довърши Б.Борисов.


МЛЕЧНИЯТ БРАНШ ТРЯБВЯ ДА ГО ИМА, ЗАЩОТО СЪЗДАВА СОЦИАЛЕН ПРОДУКТ
Автор: Anonymous да 2012-02-06 @ 20:34 EET

нали такива като него бяха управляващи ,дали в обшината / сега брат му е в селската/ или в партийното ръководство на БСП. Кво стана - оправдават се с Иван Костов, а когато ядоха кебапчетата не реваха ,че загива поминъка на хората?

МЛЕЧНИЯТ БРАНШ ТРЯБВЯ ДА ГО ИМА, ЗАЩОТО СЪЗДАВА СОЦИАЛЕН ПРОДУКТ
Автор: Anonymous да 2012-02-06 @ 20:48 EET
Тяхната е лесна,да му мислят другите.
МЛЕЧНИЯТ БРАНШ ТРЯБВЯ ДА ГО ИМА, ЗАЩОТО СЪЗДАВА СОЦИАЛЕН ПРОДУКТ
Автор: Anonymous да 2012-02-09 @ 16:36 EET
Инж.Марев е един прекрасен специалист .За съжаление такава беше перспективата за България-да се закрие поминъка на хората без алтернатива.България през последните години се управлява от неуки и национално безотговорни хора.Някой трябва да напише какво стана след приватизацията и докъде стигна тази фирма сега, след като се разпродаде няколко пъти.
Питам кому беше необходима тази разсипия и кой създаде предпоставки за това?
МЛЕЧНИЯТ БРАНШ ТРЯБВЯ ДА ГО ИМА, ЗАЩОТО СЪЗДАВА СОЦИАЛЕН ПРОДУКТ
Автор: Anonymous да 2012-02-09 @ 20:16 EET
иван костов на сапун. Бойко да назначи един Ликвидационен съвет за Парламента , че да им разкаже играта
МЛЕЧНИЯТ БРАНШ ТРЯБВЯ ДА ГО ИМА, ЗАЩОТО СЪЗДАВА СОЦИАЛЕН ПРОДУКТ
Автор: Anonymous да 2012-02-10 @ 20:32 EET
А Бойко за какъв чеп да стои?

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди