Иван Калинков – мажоритарен собственик на „Бряст” АД

-         Г-н Калинков, Вашето име се свърза с ръководството на курорта Албена, където бяхте директор „Експлоатация”, и като председател на УС на „Албена инвест холдинг”. Напоследък Вие се отдадохте основно на управлението на предприятие в Добрич. Какви са позициите Ви в момента?

-         Понастоящем вече не работя като експлоатационен директор на „Албена” АД. Член съм на Съвета на директорите на дружеството. Напуснал съм по собствено желание като председател на УС на „Албена инвест холдинг”, което ми е твърде много скъпо, защото аз се смятам като един от учредителите и основно работещи за създаването и успеха на това акционерно дружество. В един момент в главата ми влезе налудничавата идея да закупя акциите на едно от предприятията в Добрич, което беше собственост на „Албена инвест холдинг”, а именно „Бряст” АД. Другото предприятие, което беше в Добрич, е „Добруджански текстил”. То вече не работи по своя предмет на дейност, а „Бряст” продължава да работи по своя предмет на дейност. Предизвикателството ми беше да закупя акциите – поне 50 процента, а аз стигнах до 51 % след като отправих търгово предложение за целта, с амбицията нещо положително да се случи. За жалост, то не се случи съвсем, защото ни хвана голямата депресия. Започнахме да пъшкаме за всяка една работа, която може да се яви, като работа, която може да спомогне за по-добрия финансов резултат на дружеството. Самото дружество не беше в цветущо положение. В годината, в която аз купих акциите – 2009 г., съм направил голям риск – отчитам го особено сега. Тогава не отчетох кризата, която ще предстои. Но, честно казано, в личен план повече съжалявам, че съм направил тази операция, отколкото да се радвам, че съм придобил нещо.

-         Защо?

-         Защото предприятието през 2009 г., годината, в която придобих акциите, завърши с 471 000 лева загуба. Освен това, то имаше задължения към лизингови компании на стойност около 450 000 лева. Това е една твърде тежка ситуация, която много трудно се преодолява в години, каквито са последните. Така или иначе, изненадващо за мен, но и жалко за мен, че когато тръгнах да купувам акциите, аз не направих едно истинско обследване, каквото би трябвало един мениджър като мен - с твърде много опит, да възложи. И то, не го направих поради моето старо възпитание да не тръгна да ровя, за гледам, да анализирам множество цифри. Освен това то бе и част от корпоративната компания „Албена инвест холдинг”. И се изненадах, когато откривайки детайлите, констатирах, че неговият стар соцсграден фонд, строен преди повече от 50 години, е твърде много амортизиран. Ако го сравним с човешкия скелет, това значи, че коксартрозата е в изключително напреднала фаза, и то не само куца, а би могло наистина да не може да се движи напред и са му необходими твърде много средства, за да се преведе в нов модел, при който да може да отговаря на съвременните условия за труд и енергоемкост. Тези две неща оказват решаващо влияние по отношение на ефективността на работата и безспорно се отразяват върху рентабилността на самото производство. И не на последно място, всичко това дава отражение по отношение на конкурентни цени. Независимо от това, аз считам, че в частта, в която „Бряст” има възможности и сили, то продължава конкурентно да излиза на пазара. Особено когато става въпрос за масови големи поръчки, каквито дружеството е изпълнило изключително много.  За „Бряст” можем да кажем с гордост, че е реновирало повече от 15 хотела в „Албена”, завидно добра реконструкция е направило на множество шадета в Швейцарските Алпи, на хотел „Анзер” в Швейцария, хубави три- и четиризвездни хотели в „Златни пясъци”, хотел „Луна” в Обзор през 2011 г., прекрасна реконструкция бе извършена на бившия хотел „Орлов” в Албена. Дружеството може да се гордее с участието си в ремонта на хотел „Калиакра” в Албена, с изключително добро качество, в четиризвездната част на хотел „Фламинго”. Естествено, „Бряст” има възможност да изпълнява много сериозни обеми поръчки. Проблемът е, че в момента нямаме много сериозни поръчки. В този бранш успех имат онези, които имат традиционно постоянни и дълги договори за износ. Ние имахме един такъв с Франция. Работихме три години с една трансконтинентална верига „Рош Бобоа”, която има своите магазини в Токио, Лондон, Париж, Москва. Изработвахме чрез посредничеството на френска фирма и изнасяхме в продължение на три години изделия за тях. Но, кризата се отрази и върху тях, потреблението намаля и те прекратиха поръчките на тези изделия. В момента сме в битка за търсене на нов пазар, която продължава вече една година. Надяваме се, да пробием на немския пазар с детска мебел, стаи за деца. Одобрени са вече три мостри за целта. Последната ни среща с германска търговска фирма бе на 11 януари. Подобна среща имаме и с холандски търговци. Най-вероятно, ще изработим нещо на ишлеме с тях. В преговори сме, вече в продължение на шест месеца, с украинци. Трябваше да започнем да работим за тях през септември м.г. Очакваме, че сега - в края на март, можем да започнем да работим някои изделия – легла и маси, за тях. „Бряст” има уникални изпълнения за някои видове поръчки. Тогава, когато става въпрос за изпълнение от масивна дървесина – орех, бук, дъб или иглолистна дървесина. Участваме в мебелните изложения в София. Две поредни години се представяме с интересни спални – едната в състарен вид, твърде бутикова, другата е по-натюр. Имаме и прекрасно изпълнение на три лекарски кабинета в София, които за Коледа завършихме и отзивите са повече от отлични. За съжаление, София е твърде далеч за изпълнение на индивидуални поръчки и, за да можем да пробием, трябва да правим компромиси с цената.

-         Какво е общото състояние на отрасъла?

-         Отрасълът е интересен, тъй като е част от бита. Но, състоянието му в момента в България е изключително лошо. Както в много индустрии, така и в мебелната, инвазията на Китай, Индия, Индонезия е много голяма. Както сринаха текстилния бизнес, така нещата вървят към срив и в мебелната индустрия. В резултат на по-ниската платежоспособност на гражданството, търсене на първично лъскаво и евтино – китайско. Разбира се, това пречи на възможността нашите дружества да работят. По-големите и можещи фирми започват да се делят на малки. И, ако някога за Добрич се знаеше, че има две мебелни предприятия – „Добруджанска мебел” и „Бряст”, сега в Добрич има между 38 и 40 фирми и фирмички, които работят мебели. Предвид това, че на мода влезе изпълнението на мебели от ламинирани плоскости, които се изработват твърде лесно, така че една кухня може да се изработи в гаражи или малко по-големи помещения с много малко машини, да не казвам почти ръчно. Не на последно място, това раздребняване на бранша дава възможност на сивия сектор да работи. Работи ли той, за фирмите, които са на светло, както е „Бряст”, което е публично дружество, е много трудно. Така че секторът страда. И той ще страда, докато строителството тръгне наново, докато продажбата на множеството нови имоти край морето и не само, имат своите клиенти и трябва да се обзавеждат. Докато държавата като такава не помисли да помогне на този бизнес, например, като увеличи митата, таксите за продукцията, която идва от страни, извън Европейския съюз. Докато организации като тази за защита правата на потребителите не надникне по-сериозно върху качеството на  вратата, която идва от Китай или на друга мебел, която срещу слънцето започва да се нагъва, тъй като отпред вместо боя или биолакове, е сложено фолио. На народа да се каже, че евтиното ще излезе по-скъпо, защото трябва много бързо да се сменя. Освен това има още нещо, което е добре да го каже човек като мен. В момента аз говоря за един бизнес, в който съм лаик. Само съм притежател на акционерен пакет и съм заинтересован от това как се управлява моят пакет и дали ще мога да си възвърна парите, които съм дал. Жалкото, което се случва в момента е, че край този бизнес наблюдавам нещо твърде неприятно за държавата. Това е изсичането на горите преди те да са станали материал, от който може да се правят мебели. Много материал се изсича за дърва за огрев и заминава по този начин извън страната. Трудно залесяваме, трудно създаваме нови насаждения, а лесно унищожаваме старите. Може би, трябва да се каже на българския народ, че, независимо, че е трудно, трябва да се купува българското – във всяко отношение – от хранителните продукти, облеклото, обувките и стигнем до всичко, което участва в интериора на дома. Необходима е политическа воля и дълбоко осъзната гражданска съвест, и не на последно място – колкото и да е трудно, е крайно необходимо цялата ни работническа класа да демонстрира уважение към всеки един инвеститор. В това отношение имам изключително големи резерви.

-         Колко работници има в „Бряст”?

-         Средногодишно през 2011 година работниците бяха 50 души.

-         Има ли перспектива за предприятието?

-         Има големи възможности, при които предприятието би могло спокойно да прави между 5 и 10 милиона лева обем. Това значи, че в него биха могли да работят между 100 и 200 човека. Освен това биха могли да се отворят и нови инвестиции на територията на дружеството, която е 40 декара. Разполагаме с много добри машини с висока производителност – разкройваща, кантираща, център, лакозаливна роботизираща машина. Но, те трябва да се плащат, а за целта е нужно да имаме работа.

-         Колко години работихте в Албена?

-         22 години. Започнах през 1988 г. като директор на снабдяването към Централно управление на корпоративната система Албена, в която тогава се включваха туристическите предприятия от нашия регион. Преминах през длъжността директор на предприятие „Снабдяване и търговия”, зам.-генерален директор на „Албена”. След преструктурирането на Албена като акционерно дружество до моето напускане на 1 април 2010 г. работех като директор по експлоатацията на материалната база на „Албена” АД, което включва ангажименти по отношение управлението на хотели, ресторанти, инфраструктура, спорт, наемна политика и др.  

-         В такъв случай Вие познавате отлично материалната база на Албена. Какви са възможностите „Бряст” отново да работи и за Албена?

-         Аз мисля, че „Бряст” ще работи и за Албена. Само че, трябва „Албена” да поръча обзавеждане и като публично дружество да проведе конкурс, в който „Бряст” да представи своята оферта. Лошото е друго – че в момента кризата, ценовите нива и в туризма, както и постоянно растящите общостопански разходи, не дават възможност „Албена” да спечели достатъчно, за да може да си разреши една инвестиционна програма, от която има особено голяма нужда, за да подобри материалната база в хотелите. За жалост, в последните 2-3 години „Албена” прави много малки инвестиции. Казвам го като човек, който боледува за това, че „Албена” прави малко инвестиции, но и като човек, който гласува за това. Защото като член на Съвета на директорите не виждам друга възможност, освен на този етап да има и нулеви инвестиционни години. Така че, в кризата и „Албена” затяга своя колан, за да може да успее.

-         За 22 години в курорта Албена кое Ви е най-скъпото?

-         Най-скъпото ми е приятното усещане да работиш с млади хора. Особено ми е скъпо онова усещане, останало по-далечно в момента за мен, а именно да изпратиш доволен клиент. И не на последно място, като човек, който от детските си години до последните ми години в Албена, съм бил пряко и косвено съпричастен към развитието на спорта, скъпо ми е онова мое лично участие в частта на спортно-атрактивната дейност. Големите масови спортове, както и професионално проведените спортни изяви в България. Албена ми даде възможност за много близък контакт с най-именитите наши спортисти – олимпийски и световни шампиони, рекордьори в различните области на спорта. Тя стана причина за прекия ми и много близък приятелски контакт с Иван Славков. Оттам и личната ми среща и посещението ми в Олимпийския комитет на Китай. Личните ми контакти със Стефка Костадинова, с треньори и шампиони в много дисциплини, за които Албена предоставяше прекрасни условия за тренировка и състезания.

-         Може ли „Албена инвест холдинг” да се приема като успешната реализация на масовата приватизация у нас, тъй като имаше много неуспешни фондове?

-         За „Албена инвест холдинг” мога да кажа, че и той претърпя доста промени в своето управление и преструктурирания. Но, той още в самото начало като приватизационен фонд, а впоследствие и като холдинг, се ползва с добро име. И бих отговорил защо. Когато се проследи какво се случва на Българската фондова борса, ще се види, че акциите на Албена инвест холдинг фигурират и в BG 30, и в BG 40. Всъщност, те са ликвидни акции и постоянно имат движение на пазара на акциите. През тези години „Албена инвест холдинг” постоянно гласува дивидент. Второ, той успешно се консолидира и преструктурира. И му предстоят твърде успешни ходове на база имотите и пакетите акции, които притежава. Не на последно място, „Албена инвест холдинг” има завидно участие в самата „Албена”. Има собственост в туристическия бизнес, както и твърде атрактивни имоти в София, които все още не са реализирали своя потенциал.

-         Как виждате Албена през 2012 година?

-         От финансова гледна точка - на нивото на 2011 г. с ръст в приходната част, може би, около 7-8 процента. Като туристопоток и ниво на обслужване, считам, че ще запазим нивото на предходните години с някои допълнителни екстри и подобряване на обслужването около плажа. Но, като се имат предвид ниските ни ценови нива, както и кои са туристите, които избират all inclusive, ние ще продължим да мечтаем да намаляваме процента на all inclusive присъстващите и да сегментираме нашето предлагане и обслужване в няколко категории туристи. Това са туристи, които могат да платят скъпо и да бъдат обслужвани не на all inclusive, а с висококласен сервиз. Другата група са туристи средна категория, които могат да си поръчват полупансион, било то на шведска маса или сервиз. Но, свободни и пътуващи по програми, които Албена може да им предложи – кратки и по-дълги опознавателни екскурзии, защото в нашата страна има какво да се види. Накрая и такива, за които яденето и пиенето са номер 1 и те ще предпочитат all inclusive в дву- и тризвездни хотели. Но, в следващите 1-2 години считам, че най-масово ще продължат да присъстват последните. И, слава Богу, че ще ги има и тях. И те са наши гости и трябва да бъдат обслужени така, че през следващата година да се върнат отново.

Разговаря Станислава Кръстева