От Българското дружество за защита на птиците напомнят, че Дуранкулак е традиционно масто за зимуване и стациониране на малки белочели гъски, като концентрацията им е достигала до 100 птици в края на 90-те години на 20 век. Това е още едно доказателство за уникалното значение за опазването на зимуващите гъски на тази влажна зона. През последните години заплахите за нея нарастват главоломно.

Макар да е редовен зимен гост в България, малката белочела гъска е доста трудна за отличаване в полеви условия и рядко се забелязва. За съжаление това прави проблема с нейното опазване и по-сложен, поради приликата с голямата белочела гъска, която е ловен обект. Понастоящем нормативно е определено за начало на лова за водоплаващи един час преди зазоряване и спиране на лова един час слез залез слънце, което на практика означава, че ловците стрелят в почти пълен мрак. Това свежда до минимум възможността да се определи, по кой вид гъска стрелят ловците. Ловната преса и отстрелът на възрастни индивиди по време на миграция и зимуване е сред основните заплахи за изчезването на вида и Фено-скандинавската му популация. БДЗП планира организирането на съвместни патрули заедно с ловните дружинки и РОСВ в няколко местата, включени в целевите зони на проекта в България.

НДТ