Месни заговезни (Неделя Месопустна) е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден. Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. От този ден до края на Великите пости - Великден, са забранени месото и месните продукти.

Църковен празник. Месни Заговезни е винаги в неделя - осем седмици преди Великден. Получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия (Великденския пост).

Думата заговезни идва от заговявам, започвам да постя. В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите.

Седмицата между Месни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. Като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчание.

Заговява се от месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. в седмицата след „Месни Заговелки" се яде много сирене, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости. На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност. Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо.

По християнски обичай през дните от Месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.

Неделя Месопустна - Месни Заговезни