БЛИЦ предоставя на читателите възможността да прочетат последното интервю на Георги Черкелов, публикувано в агенцията ни.

8 октомври 2011, 09:43
София, България

- Г-н Черкелов, задават се избори, но и поредният празник на киното - фестивалът “Златна роза”. През последните години в родното кино е сложно като в държавата. Какво е по-тъжно – че има пари за раздаване покрай изборите, а няма за нещо стойностно, или че у нас май няма перспектива?
- Ние, актьорите, се ласкаем, че променяме живота. Може би и политиците си мислят така. По-рано имаше избор, имаше хубави филми. Наскоро бях на два фестивала – във Варна и Шумен – кино и театър. Впечатлението е малко тягостно. Бедничко е. Най-хубавото на фестивалите са новите филми и това, че се виждаме.

Събираме се оцелелите по Божия воля.

Малко останахме. Приятно е да видя и по-млади от нас актьори. Липсва ми жизнерадостното минало. Винаги се боя да казвам абсолютно всичко, което мисля за театъра и киното. Прави лошо впечатление. Моите деца ми казват: ти си много черноглед, никой не иска да гледа черно; освен тук-таме някой дамски тоалет - черното не е хубаво... Човек трябва да се хваща за малкото, защото иначе е много по-лошо.

- Вашият екранен спътник от “На всеки километър” майор Деянов - Стефан Данаилов, вече е кандидат-вицепрезидент. В дългия му път на актьор има всякакви роли. Как го виждате в тази?
- Много ми е сложно да кажа. Политиката е едно от най-трудните поприща. Стефчо си знае има ли сили и качества за това. Аз не бих могъл да кажа защо го прави. Щом не му е достатъчна творческата, нека получи и друга слава.

- Явно вие сте надмогнали всемогъщото его, което е присъщо най-вече на творците. Намерили сте друг свят за реализация и сте слезли от тази въртележка. В нито един момент не съжалявате за това, което сте напуснали, нали?
- Не знам какво му е казвал на Стефчо баща му, но аз слушах моя – много сдържан човек. Сред малкото неща, които ми е казал, е: „Всичко друго, само не това! Можеш да се занимаваш с това, което ти е на сърце. Дори артист да станеш, ако искаш! Само не това!” Баща ми беше социалист от ученическите си години. Има резон да наследя идеята. Да, идеята ми харесваше. Преди години в Плевен

прочетох в досието си, че съм асоциален тип.

Не съм членувал в партия. Имах четири покани за членство в БКП. За последен път през 80-те години ме покани Георги Йорданов. Искали да сменят партийния секретар в Народния театър - Сава Хашъмов. Искали мнението на тогавашния директор на Народния Дико Фучеджиев. Той казал: "Единствен Черкелов!". Попитали го: "Той член ли е на партията?" "Разбира се", казал Фучеджиев. Той не знаеше, че не бях, защото членуваше в партийната организация на писателите.

- Един юрист става по-лесно политик...
- Да стана юрист беше неговата мечта. Татко бе строител. Разбра, че няма да стана инженер, защото покрай неговата работа намразих строителството. Другата възможност остана правото. Когато разбра, че потеглих в съвършено друга насока, огорчението му беше огромно. Но пък да се занимавам с политика, значеше преждевременно да го убия. А аз го обичах.

- Е, сега във вашето семейство все пак има политик - вашият зет е във висшите етажи на властта на САЩ.
- Да, може да се каже, че това е политика, но не съм убеден. Дипломатическата кариера не е точно политика. В нея няма самостоятелни изяви, просто си наблюдател.

- Кое ви доставя удоволствие от нещата, които правите в момента – да ловите риба, да се занимавате с градината, да си говорите с местните хора...
- От това, което казахте, май вече нито едно не го правя... Не съм очаквал, че меракът за риба ще спадне. Но като дойдат гости, излизам с тях.

Така, както беше, вече не е...

Не ме бива и за градината. Гледам, когато някой дойде, да работи в нея. Колкото до разговорите с хората... преди време един млад съветски специалист в компанията на мои приятели артисти и режисьори в Москва каза: „Причината за дългата младост не се корени нито в храната, нито в пиенето, нито в съня. Старостта не идва заради всички известни вредни неща, които познаваме. А заради безсмислените социални контакти”. В това се убедих. Особено през последните ми години. А безсмисленото дърдорене с хората не носи здраве. Отгоре на всичко в родината много лесно започнаха да се оплакват хората. Тягостно! Всеки иска да се разтовари. А не мисли, че товари другия.

- Вие сигурно се оплаквате на Зина? Или Зина ви се оплаква на вас?
- Има взаимно естествено споделяне – от сутринта до вечерта. Но това си е всекидневие. На чужди хора никога не съм се оплаквал – нито като млад, нито сега!

- В какво преминава силната любов – в привързаност, или в ново усещане за другия човек?
- В една приятна неизбежност. Преминава в тайна обич. Когато има основание за това. Когато наистина се срещнат двама души като две планети, като две небесни тела, които си подхождат, а орбитите им си уйдисват. Да няма сблъсъци, да няма катастрофи. Да има търпимост, внимание един към друг. А най-доброто е да има състезание кой повече добри неща да прави за другия.

- Вие сте от хората, които не сте имали близки взаимоотношения с комунистическата власт. Не сте били любимец на Тодор Живков, нито на някои от големците. Липсваше ли ви такъв тип протежиране?
- Не, не ми липсваше. Защото не съм страдал от другата беда – да не ме обичат, да не ме нарочат. Нали знаете, че имаше и такъв вариант. Приятни хора, ценни хора биваха намразвани по политически причини. Не съм изтърпявал репресии. Хлад имаше, защото не бях един от тях. Благодарен съм на баща си, защото той ме предпази от това.

- А вие от какво предпазихте децата си?
- Май от нищо не съм успял да ги предпазя. Бях решил, като си избират поприще, деликатно да ги отклоня.

Не исках да стават артисти.

И като се започна от сина ми, хайде работата отиде пак там някъде. И се отказах. Избягвам да им давам съвети – и в личния живот. Те израснаха самостоятелно. Едната причина не беше, че не искам, а че не можех. Бях постоянно зает. Моето поколение актьори бяхме много натоварени. Вярвахме, че вършим нещо много хуманно. Правим хората по-добри.

- Двете ви дъщери са в чужбина. Чувстват ли се емигранти?
- Емиграцията е тежко нещо. От баща си знам, че една от най-тежките съдби е емигрантската. Човек може да напусне страната си, само ако е заплашен животът му.

По-голямата ми дъщеря - Джина - е художничка и е в Америка. Другата - София - е омъжена за американския дипломат Робин Блейк. Не са в пълния смисъл на думата емигранти. Хубавото е, че децата им говорят български.

- На вас продължават да ви предлагат да снимате...
- Снимах се във филмите "Търкалящите се камъни" и "Стъклени топчета" на сина ми Иван Черкелов. Без хонорар, за да му помогна, защото нямат пари. Сега Влади Въргала ми предложи да се снимам в неговия филм. Но аз не бях добре и му отказах. А той измислил един чудесен вариант – заснел е друг актьор, на когото не му се вижда лицето. А аз изговарям текста. Нали съм свикнал да играя лош човек... и е добре да не му виждат лицето.

Едно интервю на Люси КРУМОВА

http://www.blitz.bg