На 19 февруари 1882 г. с указ на княз Александър Батенберг град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич. За жалост, на паметника на деспот Добротица, на чието име е назован Добрич по искане на населението му през 1881 г. на Шадраван площад /днес „Свобода”/, никой така не се и сети да постави поне едно цветенце. Въпреки това, името му векове напред ще носи родният ни край Добруджа, от което име не се отказаха дори и северните ни съседи – Румъния.

В Регионалния исторически музей в Добрич се пази един документ – съкратен регистър от 1521 г., в който според историците за първи път се споменава за съществуването на града ни – тогава като село Хаджиоглу. Наличието на останки от римска баня /все още неизчезнали от картата на обласния днес център/, говори за създаването на селището далеч още по-назад във времето, дай, Боже, някога да научим името му и нещо повече за пра-пра-дедите ни.

Какво казват още историците ни. В навечерието на Освобождението градът е наброявал около 12 000 души, които са живеели в 9 махали - 4 турски, 1 татарска, 2 български, 1 арменска и 1 циганска. Освобождението на града, а и самата Руско-турска освободителна война, са довели до голяма миграция на населението. Много от турците са напуснали града, а българи от Северна Добруджа, Мала Азия и Тракия се заселват в Добруджа, естествено, и в Добрич. Нека не забравяме за движението на населението и в предишните поне три освобождавания на Добрич от османлиите, за които Вяра Панайотова каза през 2008 г.: ” Добрич е един от малкото наши градове, който три пъти по време на османското робство получава временна свобода и след това три пъти преживява отново връщането на поробителя. Това става в резултат на руско-турски войни, в които местните хора вземат наистина активно участие. Първото освобождение на Добрич, тогава Хаджиоглу Пазарджик, е по време на руско-турската война от периода 1768-1774 г. Датата е 16 юни 1774 г., когато руските войски, под командването на генерал-лейтенант граф Каменски, с участието на местните хора, превземат града. Следващото освобождение на нашия град е на 5 юни 1810 г. - по време на поредната война между Русия и Турция /1806-1812 г./. Тогава отново войските на ген.-лейт.-граф Каменски навлизат в града, а българите за втори път помагат на своите освободители при схватките им с турците. Пълното сломяване на турската съпротива става факт с пленяването на Сераскир Пехливан, който е предводител на турците. За съжаление, впоследствие в града отново е наложена турска власт. Жителите на Хаджиоглу Пазарджик за трети път са зарадвани от свободата на 21 юни 1828 г., когато градът е превзет от отряда на генерал Акинфиев, тук пристигат руските войски и лично император Николай I. Интересен е фактът, че през зимата на 1828-1829 г. в днешен Добрич функционира дори руска администрация.”

На 27 януари 1878 г. Добрич отново е освободен и завинаги отхвърля турското робство. През 1894 година градът наброява 12 000 жители - 6 000 българи, 3 000 турци, 2 700 татари, евреи, арменци, цигани и други.

Както вече казах, на 19 февруари 1882 г., с указ на княз Александър Батенберг, град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич. Името е избрано свободно от жителите на града през 1881 г. - на общоградско събрание на площада, който днес носи името „Свобода”, преживял тежки времена и по време на двете румънски окупации /до 1916, а след това до 25.9.1940 г./.

От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име - Добрич, след като няколко десетилетия /1949-1990/ носи името Толбухин.  

Мисля, че дължим на хората, избрали градът ни да носи името Добрич, признателност и това трябва да става с поне едно цвете на паметника на деспот Добротица на всеки следващ 19 февруари.