Глобалната икономическа криза от 2009 - 2010 г. е ударила българските домакинства главно чрез пазара на труда, увеличената безработица и намаленото работно време. Обеднява градското население, което е по-силно засегнато.

Въпреки че кризата е предизвикала значително намаляване на брутния вътрешен продукт (БВП), България е успяла да намали най-тежките последици за жизнения стандарт на хората благодарение на адекватната си политика за социална защита, пише в доклада на Световната банка.
Авторите на проучването обобщават, че въздействието на кризата върху заетостта и нивото на бедност у нас щеше да е далеч по-силно, ако я нямаше намесата на правителството.

БВП е отбелязал спад от 5.5 на сто през 2009 г. и ръст от 0.2 процента през 2010 г. Потреблението на домакинствата е спаднало със 7.2 на сто през 2009 г. и с 1.3 на сто през 2010 г. Въпреки колебанията в производството домакинствата през 2009-2010 г. са задържали доходите си на нивото от 2008 г.

В доклада се посочва, че кризата не е променила съществено профила на бедност.
Домакинствата с най-голям риск от бедност са тези, в които главата на домакинството е безработен, тези в които няма образование, както и самотните майки и многодетните семейства. Според проучването в периода февруари 2010 г. - 2011 г. общият дял на безработните е около 13.8 - 13.9 процента, като се забелязва нарастване на дела на уязвимите групи - младежи, роми, хора с ниско образование.

Данните сочат, че хората са усетили влиянието на кризата основно чрез заетостта и доходите. Същевременно семействата са затегнали коланите като са ограничили битовите си разходи, разходите за храна, както и инвестиции за превантивни грижи, грижи и образование.
Около 40 на сто от домакинствата са намалили разходите си за комунални услуги. Най-бедните най-често намаляват разходите си за храна, в сравнение с богатите.
Около 20% от домакинствата са престанали да купуват редовно предписваните им лекарства. През 2010 г. 62 на сто от ромите и 41 от турските домакинства са престанали да купуват редовно лекарства. 33 на сто от ромите и 18 на сто турското население са пропуснали профилактични прегледи.

Българите са възприели стратегията да компенсират намалените доходи с повече работа, но да го направят са успели само високообразованите.

България остава последна в Европейския съюз по размер на минималната работна заплата и през януари, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Със 138 евро минимално възнаграждение страната ни остава последна в Еврообщността. Преди нас е Румъния със 162 евро.

42% от българските граждани са заплашени от бедност или социално изключване, като по този показател страната ни е на първо място в ЕС, показа друго изследване на Евростат.

dir.bg