ПАВЕЛ ОТ КАВАРНА - ПЪРВИ НА НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 03:33 EEST

ПАВЕЛ ОТ КАВАРНА - ПЪРВИ НА НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС

2012-02-27 @ 14:21 EET

12-годишният Павел Павлов - възпитаник на ОУ "Йордан Йовков" с класен ръководител Антония Ангелова, отново се представи отлично на национално състезание.

Неговата творба "За какво мечтае кактусът?" е класиран на първо място в направление проза на националния конкурс "Моите детски мечти". Конкурсът бе организиран от Министерството на образованието, младежта и науката и Националния дворец на децата. Деца от цялата страна показаха своите умения в две направления - поезия и проза. Творбите им бяха оценявани от жури в състав: председател - Елена Господинова – старши учител по български език и литература в НДД, и членове Юлия Близнашка - ръководител на клуб "Млад европеец" в НДД, и Валя Горанова – специалист-методист ИПУ в НДД.

ЗА КАКВО МЕЧТАЕ КАКТУСЪТ?

Знаете ли за какво мечтае кактусът? Мислите, че той няма мечти? Грешите. Сега ще ви разкажа…
Кактусът живееше в пустинята Сахара. Той всеки ден страдаше, защото нито едно живо създание не идваше при него, а парещото слънце блестеше по тялото му. Един ден си каза на глас:
- Искам да съм без бодли!
Изведнъж чудото се случи и бодлите изчезнаха. Кактусът се зарадва и започна суетно да се поклаща от удоволствие. Стройната му снага стана гладка и зеленината му се виждаше отдалече. В същия момент покрай него мина една пустинна лисица. Лисицата му каза:
- Внимавай, както се накланяш напред-назад ще убодеш някого!
- Не виждаш ли, аз нямам бодли! - отвърна кактусът.
- Ами къде ти отидоха бодлите? - изненадано попита фенека.
- Аз си мечтаех от години да нямам бодли и ето, сега изчезнаха. Както виждаш мечтите се сбъдват – доволно рече кактусът.
Лисицата запомни думите му. Тя също имаше мечта и я бе забравила. Благодарение на кактуса се сети за нея. Реши да послуша съвета му и си пожела на глас:
- Мечтая да имам къса опашка. Така няма да ми се налага да я сресвам и ще бягам по-силно.
И нейната мечта също се сбъдна. Зарадва се и се похвали на всички.
Изминаха няколко дена. Парещите слънчеви лъчи изгаряха всичко наоколо. Кактусът започна да се поти. Разбра, че бодлите забавяха изпарението му. Лисицата опитваше са си хване храна, но винаги не уцелваше точното място. Осъзна, че опашката ѝ осигуряваше равновесието ѝ при скоковете и отскоците
Един ден в пустинята дойде керван от камили и хора. Те бяха много ожаднели, защото дълго време бяха пътували. Водата им беше свършила. Задъхани, с напукани устни, спряха точно до кактуса. Извадиха ножове и посегнаха към живителната течност в стъблото му. Горкият кактус се уплаши, но нямаше вече бодли да се защити. Само извика жално:
- Спрете!
Нямаше как да избяга, защото пясъкът му пречеше. Хората отрязаха един лист.
После се огледаха, видяха дирите на лисицата и я подгониха. Тя побягна и опита да скрие следите си, но неможеше да ги заличи. Нали си нямаше опашка? Опита се да се скрие под кактуса, като разчиташе на бодлите му. Сети се, че той вече няма бодли и се изплаши.
Докато лисицата се чудеше къде да се дене, дойдоха камили и жадно захрускаха сочния кактус. Той се изплаши, че ще се затрие и силно се помоли да стане пак такъв, какъвто си беше. Бодлите му помагаха да се предпази, да оцелее. Искаше си ги обратно.
- Защо сме толкова глупави – каза кактуса на лисицата. Природата ни е дарила със средства за защита, а ние поискахме да ги няма.
Замисли се кактусът как да си върне бодлите обратно. Ами ако мечтите се сбъдват само веднъж? Реши да опита. Помоли се отново. Усети как изведнъж от тялото му на места започнаха да излизат бодлите. Те станаха достатъчно големи. Затанцува от радост. Когато хората посегнаха отново, целите им ръце бяха с трънчета. Изреваха от болка и тръгнаха да търсят вода на друго място.
Видя лисицата това чудо и тя си поиска опашката отново. Така се зарадва, когато си я получи обратно. Веднага се захвана грижовно да я почисти и среши. Та нали на нея ще разчита, когато изпадне в беда.
Така самотният кактус и лисицата се спасили, но осъзнали, че всеки трябва да се възприема такъв, какъвто е. И още, че трябва да внимават за какво си мечтаят. От тогава кактусът си е с бодли, а лисицата с дълга опашка. Те продължават да мечтаят, но за други неща.
Ако всички мечтаем за добри неща, ще живеем в един прекрасен свят. Внимавайте за какво си мечтаете!...

Сходни връзки
Още от Култура

ПАВЕЛ ОТ КАВАРНА - ПЪРВИ НА НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats