С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР DOBRICH Е КОЛАТА HА НАШЕНЦИ В САЩ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 03:27 EEST

С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР DOBRICH Е КОЛАТА HА НАШЕНЦИ В САЩ

2012-02-28 @ 14:37 EET

Семейство Марияна и Красимир Тодорови са в САЩ от 15 години, научават за новините от родината от близки и от електронното издание на По-добрия вестник ndtnews.hopto.org. Съпругата реализирала отдавнашната си идея за регистрационен номер на автомобила с името на родния Добрич

Семейство Марияна и Красимир Тодорови са избрали за регистрационен номер на автомобила си DOBRICH, съобщиха самите те за НДТ. „Добрич е градът, където сме родени и е постоянно е с нас”, споделят емигрантите.
Семейство Тодорови живеят в Америка 16 години и много им липсва семейството, което са оставили у нас. Показателно за това е, че лекият автомобил, с който се движат в САЩ е с регистрационен номер с името DOBRICH. Така те още веднъж доказват, че не са забравили България и Добрич. „Нашите корени не са забравени”, пишат ни Марияна и Красимир Тодорови. Те живеят в Дъблин от октомври 1995 година. Споделят, че следим какво се случва в Добрич и в България. Използваме общуването си със семейството тук и всяка друга възможна връзка, включително и онлайн изданието на Нова Добруджанска трибуна.
„Накратко казано, в САЩ сме легално, спечелихме зелена карта и заминахме. Поехме риска на неизвестното и все още сме тук в Америка. Не можем да кажем, че е превъзходно, но не се и оплакваме. Естествено, оставихме родители, близки и приятели в България за живот, който можеше и в България да имаме, ако страната ни беше в по-добро състояние и предлагаше бъдеще на нашите деца. Ние имаме само една дъщеря Виктория Тодорова. Когато тръгнахме тя беше на 4 години, а сега е почти на 21 години. В Америка се работи, плащаш сметките, но поне се живее по-спокойно, отколкото в Добрич или в другите градове в България”, разказва Марияна Тодорова. И добавя, че когато пристигнала в САЩ не е знаела английски език, а съпругът й Красимир Тодоров е знаел езика, колкото да се оправят на първо време. „Не познавахме нито един българин, с изключение на тези две семейства, които ни посрещнаха на летището. Ние лично не ги познавахме и те се съгласиха да ни посрещнат и предоставят за няколко дена подслон и необходимата информация за започването на новия ни живот в Америка. Началото беше много коварно: не знаеш езика, нямаш работа, нямаш място за живеене, нямаш роднини и приятели. Носталгия голяма и мъка по всичко, което си оставил в България. Винаги, когато се прибирам в България, и попадна на статия за българи в чужбина и как са успели в първите няколко месеца от пристигането си, ми е много трудно да повярвам, защото зная ние през какви пречки преминахме и колко трудно ни беше. Никой не знае какво е да си имигрант в Америка докато той или тя не е в положението на имигрант. Но това е друга тема за коментар.
След пристигането ни през 1995 г. започнахме работа като обикновени работници. Съпругът ми първо бе камериер в хотел, аз започнах работа на третия месец като камериерка в същият хотел, тъй като не знаех езика, но за тези три месеца превеждах всеки получен вестник, брошура от английски на български с писане. Постепенно започнахме да си стъпваме на краката, но носталгията ме накара да се прибера в България на шестият месец. Беше май 1996 година. В периода от 1996 до 2000 година сме работили като работници на различни места. От хотела съпругът ми се премести на работа в болница като мияч, а след това чистеше офисите. От хотела аз се изместих в Victoria's Secret - в един от отделите им за върната стока. Няма срамна работа. Ние работихме в различни смени, за да можем да се грижим за дъщеря ни. През 1997 г. си купихме първата къща. Съпругът ми си купи голям камион и започна да кара, за да може да изкарва повече, аз продължавах да работя в Victoria's Secret. През януари 2001 г. постъпих в колеж - Колумбус State Community College. След година и половина се изместих в Франклин University&major Accounting. През декември 2005 г. се дипломирах със специалност счетоводство. Сега работя по специалността. На 20 февруари 2012 г. навърших 6 години в компания която строи нови къщи. Съпругът ми продължава да си има свой бизнес като си има собствен камион. През 2004 година си купихме втората къща, след като продадохме първата. Новата е в по-добър квартал, има по-добро училище за дъщеря ни и е близо до моята работа. Не се оплакваме и сме доволни от това, което сме постигнали тук в САЩ. Можеше и в България да бъде така, ако нашите политици си гледат работата, а не да се карат в парламента.
Доволни сме от това, което постигнахме, и се гордеем с това, че не използваме рушвети и корупция, или по точно казано познати и приятели, за да си намерим работа или да си купим къща или каквото и да е. Животът ни е по-спокоен. За разлика от България, не се притеснявам дали ще си получа заплата днес или чак след два-три месеца, дали ще мога да си платя сметките. Разбира се, сега и тук стана малко притеснително заради икономиката, но все още съм на работа и все още мога да посрещам разходите си.
Идеята да си регистрирам колата с името на ДОБРИЧ е много отдавна в главата ми, но изчаквах да си купя нова кола, за да я осъществя. И се гордея с това, защото Добрич е градът, където съм родена, и моите близки там са постоянно с мен”, пише собственичката на автомобила с регистрационен номер DOBRICH.

Сходни връзки
Още от Новини

С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР DOBRICH Е КОЛАТА HА НАШЕНЦИ В САЩ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats