Популярният интернет символ "кльомба" - @, е български. Маймунското "а" е открито в илюстрования български превод на "Манасиевата хроника" още в далечната 1345 г. На него се натъкват от фондация „Николай Хайтов", съобщи БТВ.

За прозхода на маймунското „а" от години спорят различни държави. Кльомбата обаче фигурира в първия български превод на „Манасиевата хроника", който е направен в тогавашната столица Търновград за цар Иван Александър. В него ясно се вижда, че символът @ е заменила първата буква в думата „АМИН".

„А"- то с извита опашка не присъства в букварите, но днес почти няма човек, който да не познава символа. Думата кльомба е била позната у нас още преди компютрите и интернет и е означавала грозно написана буква.

По света вече има паметници на маймунското „а". Ентусиасти искат такъв да бъде построен и у нас.

====

Кльомбата вече и в музея за модерно изкуство

С интересен и странен експонат се сдоби тези дни Нюйоркският музей за модерно изкуство.

"Това е важна и възхитителна придобивка за нас и ние много се гордеем с нея", казва управителката на отдел "Архитектура и дизайн" Паола Антонели. Тази придобивка е съвсем безплатна и затова е уникална за музея.

Придобивката изглежда така: @

Приемането на кльомбата, както е известна у нас, в Музея за модерно изкуство е символичен акт в чест на знака на една от най-популярните форми на общуване в наши дни - електронната поща.

Но откъде се е появила кльомбата или "маймунското а", както също се нарича у нас, защо изглежда и защо се казва така?

Символът @, както много други изобретения, всъщност е резултат от мързела (или икономията, ако предпочитате).

Той е т.нар. лигатура - сливане на две букви, за да се пишат по-лесно и по-бързо. Пример за това е нашата буква Ю, която се е получила при сливането на "i" и "о". "Маймунското А" пък се образувало от латинските букви "a" и "d".

Латинската думичка "ad" означава "към" или "принадлежащо към".

В древността и Средновековието символът @, който още не е изглеждал точно така като днес, е бил използван доста широко в търговската кореспонденция и счетоводството. Например има запазено писмо на римски търговец, който с него обозначава "амфора".

На Иберийския полуостров, в средата на ХVI век, са използвали @ като мярка за тегло - около 10 килограма, или за течности - приблизително 15 литра. Изговарял се е като "ароба" или "аруба" - от арабската дума "ар-роуб", която означава "четвърт". Затова днес в страните, в които се говори френски, испански или португалски, "маймунското а" се нарича "ароба" - със съответните модификации и отклонения в произношението.

През XIX век търговците във Великобритания намерили друго приложение на символа @. Те го използвали в сметките си, за да изпишат например "10 ябълки @ 3 пенса = 30 пенса", тоест те пишели @ вместо "по" (на англ. "at"). Така той намерил място на клавишите на пишещите машини от това време, а оттам после "маймунката" прескочила и на клавиатурите на нашите компютри.

До 1972 година символът се използва само от програмистите. В езика BASIC, например командата PRINT @ 12,10,"HALLO" кара компютъра да изпише думата HALLO на десети ред от дванадесета колона на екрана, т.е. използва се друго значение на английската дума "at" като обозначение на място.

В края на 1971 г. обаче се случва нещо много важно. Един от споменатите програмисти е Рей Томлинсън. Той е на 30 години и работи за фирмата "Болт, Беранек и Нюмън", която пък от своя страна работи по проекта ARPANET за Министерството на отбраната на САЩ. Задачата й е да изгради за военните нещо невиждано дотогава - компютърна мрежа без централен компютър, който би бил удобна мишена за ядрена атака. Конкретната задача на Томлинсън е да измисли начин за изпращане на текстови съобщения между потребителите на компютрите в тази мрежа. При това първата част от адреса на всеки потребител трябва да бъде неговото име, а втората - името на компютъра, който изпраща съобщението. С какво обаче да се разделят двете части една от друга? Без много да се замисли,

Томлинсън решава да вкара в играта почти непотребния символ @ и изписва първия адрес за електронна поща в историята: "tomlinson@bbntenexa".

Разширенията ".com", ".net", ".org" идват доста по-късно, когато от двадесетината компютъра на ARPANET израства световната мрежа - интернет.

Огромна заслуга за това има електронната поща, която вече не можем да си представим без малката маймунка @.

ПЕТЪР В. ГЕОРГИЕВ

Как я наричат по света

Ванглосаксонския свят, а и в някои други държави, в които английският не е официален език, той се казва чисто и просто "ат" или "commercial at".

Франкофоните и близките до тях испански и португалски, както вече споменахме, използват стария арабски корен "ар-роуб" (фр. аrobase, исп. и порт. arroba.)

В много страни обаче са се наложили названия с повече фантазия и там хората оприличават @ с най-различни животинки (виж таблицата).

Така е и в България, където се използва изразът "маймунско а". Ние си имаме за него обаче и безпрецедентното, уникално и благозвучно название кльомба, за което трябва да благодарим на Пенко Русев, който употребява думата за първи път в телевизионното предаване "Добро утро" (праотеца на всичките ни сутрешни блокове) по Българската национална телевизия.

ВАРИАНТИ

Беларуски - сьлумак - "охлюв"

Български - "маймунско а", кльомба

Руски - собака - "куче"

Сръбски - "лудо А" или "маjмунче"

Гръцки - (папаки) - "патенце"

Иврит - "щрудел" (от сладкиша, чието име на немски пък означава "вихър" или "въртоп" - бел. авт.)

Исландски - "слонско ухо"

Италиански - chiocciola - "охлювче"

Китайски - "завихрено а" или "мишле"

Немски - Klammeraffe - вид маймуна с дълга опашка

Турски -  "красиво а"

Унгарски - kukac - "червей, гъсеница"

http://www.24chasa.bg