Елена Михайлова е помощник-възпитател в ЦДГ №8 "Слънчице" в Добрич. Разговорът ни с нея обаче не е свързан с работата й или с детската градина, а с хобито й - шиенето на гоблени.

- Г-жо Михайлова, бихте ли споделили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна" - от кога шиете гоблени? Кой Ви запали по това доста трудоемко занимание? Кой Ви научи да шиете гоблени?

- Бях на 17 години, втори курс, учих съм в Каварна. Там живеех на пансион. Научих се да шия гоблени от по-големите момичета, те ми показаха, те ме запалиха. От майка си се научих да шия карета, които ползвам сега. А от съученички дойде любовта ми към гоблените.

- Помните ли кой е първият гоблен, който ушихте?

- Първо започнах да шия неща, които излизаха в списание "Жената днес". Шиех едни момиченца и момченца, само главички. После уших една кошница с маргарити. Преди години нямаше гоблени, нямаше магазини, в които да се продават. Шиехме само от "Жената днес". Третият ми гоблен беше с едни чапли, след това пейзажи... Когато дойдох в Добрич, тогава Толбухин, имаше едно магазинче по центъра и там случайно видях, че се продават гоблени. И започнах да си купувам от там. След това откриха и магазин в сградата на "Пътно управление".

- Броила ли сте колко гоблена сте ушила до момента? У дома сигурно сте изложила някои от тях?

- Може би са над 70 вече. А у дома е почти като галерия...

- Някои казват: "Нямам нерви за такова нещо..." Какво Ви доставя това занимание?

- Когато започна да шия, всяка фигура, която се изработва - нямам търпение какво ще се получи, каква ще е цветовата гама. Шиенето на гоблени ми доставя огромно удоволствие. Така увлича, че съм шила и по много часове. Стигала съм до 12 часа на ден да съм с иглата... Сега имам възможността да шия след работа. Като седна в 20.30 часа, особено ако на другия ден почивам, мога и до 3 часа след полунощ да шия. Гледам да приключа с домашните си задължения до около 20.30 часа и след това да се отдам на любимото си занимание.

- Какви деца имате, предавате ли и на тях уменията си, любовта си към това занимание?

- Имам едно дете и то е момче. Имам обаче племеница, която е на 16 години и се запали се от мен и също шие в свободното си време. Започна още преди четири години, изработва мънички неща, но виждам, че й доставя голямо удоволствие.

- Кои са любимите Ви гоблени? Какво най-много обичате да шиете?

- Всички са ми любими. Обичам основно пейзажите, икони шия много.

- Отскоро имате и магазин. Разкажете за него.

- През септември миналата година открих магазин, той се намира в помещение пред блок "Урал". Там предлагам гоблени, готови изработки, конци - DMC, Ариадна и български. В магазина ми е много интересно, идват различни жени, с различни интереси. Прави ми удоволствие, когато комплектувам някой гоблен, когато видя конците, започвам да си представям как ще изглежда.

- Има ли пазар за гоблените? Това е един огромен труд, може ли човек да печели от това?

- За съжаление - не. Преди четири години в Етнографската къща в Добрич направих изложба на гоблени. За да не съм сама си поканих две приятелки. Бяхме изработили и брошури. След изложбата интерес проявиха две жени от Варна и една от Добрич. Тогава получихме поръчки и шиехме за тях. Но постепенно двете се отказаха, сега работим само за едната от тях. Но в общи линии няма пазар за гоблените.

- Навремето жените шиеха гоблени масово. После, като че ли, имаше един период, в който интересът към това занимание намаля. Какво Ви е впечатлението - възвърна ли се интересът към шиенето на гоблени?

- Да, възвръща се интересът. През миналата година се запознах с млади момичета чрез различни форуми в интернет. Те си организират срещи, ходих на три от тях, тук в Добрич. Те се срещат обикновено на тримесечие, в заведение в центъра на града. Това, което ми направи впечатление, страшно много ме учуди, бе, че се събират само млади момичета. На тези срещи само аз, приятелката ми и още една жена бяхме по-големи. Другите бяха са 25, на 23 години, дори имаше едно момиче на 19. Все по-млади жени се увличат и шият гоблени.

- На какво се дължи това, според вас?

- Прави ми впечатлени, че по-младите не шият като нас - гобленовия бод, а комбинации от бодове - кръстчета, френски възли, контури. Много красиви неща изработват.

- Смятате ли, че интернет, информацията, която може да бъде намерена в него, е една от причините за интереса на младите към шиенето?

- Да, категорично. В интернет могат да бъдат намерени страшно много модели. Особено ако се влезе в руските сайтове. Чрез такъв сайт се натъкнах да един много красив гоблен "Новата съседка". Той е в стар стил, много красив. Свързах се с една рускиня - Наташа, и я помолих за схема. Изпрати ми я преди две седмици. Наистина от интернет можеш да си изтеглиш много схеми. Сега има и фирми, които предлагат гоблени. Преди беше много трудно. От оризова хартия съм шила навремето "Бъдни вечер в Алпите", сега се води "Параклисът".

- Освен в изложбата, която подредихте в Етнографската къща, в някаква друга проява участвала ли сте?

- Да. Имам още една изложба - на "Етърът" в Габрово. Гоблените ми бяха изложени в продължение на два месеца. По празниците изработвам и картички. Дори и сега имам поръчки за Великден за дървените магазинчета в центъра на Добрич. В шиенето ще се включи и племенницата ми. По всеки повод изработвам подходящи неща и ги подарявам на колежките си. Те много се радват.  

- И в заключение - имате много хубаво хоби...

- Да, много хубаво, приятно, доставя ми голямо удоволствие. За голямо съжаление не може да носи и едни добри доходи.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА