Десетки пъти е спаднало производството на капия у нас след 1989 г.

Според него, многократно е намалял, както броят на консервните фабрики у нас, така и обемът на продукцията на останалите действащи преработвателни предприятия. По данни на асоциацията, едва около 30 са действащите консервни фабрики в момента у нас. С ликвидирането на преработвателните предприятия пропадат и външните пазари. Според Кощилаков, без финансовата намеса на държавата зеленчукопроизводството няма да може да си стъпи на краката, тъй като помощите за производство на пипер са по-малко от 1% от разходите на декар.

Регионите на Каварна и Шабла, на Хасково и Пловдив са традиционни производители на български пипер. През последните години този вид производство се развива и в региона на гр. Хисаря. Въпреки това на пръсти се броят едрите стопанства с капия у нас, които отглеждат продукция на площи от 150-200 декара.

80-90% от семената за пипер са внос от Сърбия и Холандия. Навлизането на сръбски семена за пипер в България се обуславя от предварително проучване на пазарите и създаване на селекция, отговаряща на изискванията на съответните държави, заяви Милан Здравкович, директор на Института по зеленчукови култури – Смедеревска паланка. Вече от няколко години ученият идва в региона на Добрич, за да проучи търсенето на капия. Сръбската капия се търси както на Балканите, така и в азиатски държави като Пакистан, Иран, Ирак, Алжир и Мароко. НДТ/АГРО.БГ