Червеногушата гъска има изключително ограничен гнездови ареал в тундрата и лесотундрата на полуостровите Таймир, Гидан и Ямал в Русия, а птиците трябва да прелетят над 5000 км докато стигнат дотам. Най-висока численост на вида през тази зима беше регистрирана на 29 януари, когато са били индивида. При последния мониторинг са отчетени едва 5 гъски – 1 червеногуша и 4 белочели гъски, кацнали в нива, северно от Орлово блато. Нощуващи птици в самите влажни зони не са наблюдавани.
Сред по-интересните и редки видове по време на мониторинга са голямата бекасина и един много рядък у нас вид - сибирско ливадарче, който доскоро се считаше за подвид на черногушото ливадарче. Наблюдавани са и световно застрашени те видове къдроглав пеликан и белоока потапница. Обичайният за края на март контингент от различни видове патици и дъждосвирцови птици също вече е в района, посочват от БДЗП.
Гъските вече не са в Крайморска Добруджа, но за сметка на това с трайно настъпващата пролет са дошли други прелетни птици – бели щъркели, папуняци, стърчиопашки, червеноопашки, ливадарчета. Повечето само минават в района и ще продължат миграцията си по-насевер, но някои ще останат и ще се размножават тук. Размножителния сезон за някои видове като полската чучулига, дебелоклюната чучулига и сивата овесарка пък е вече в разгара си и множество мъжки пеят неуморно и разпределят територии край езерата. НДТ