Бюджетирането в България е превърнато в чиста лотария, а най-големият хазартен бос е всъщност финансовият министър. Всяка година той прави с милиардите в бюджета каквото си иска без значение от крайния резултат. Така е възможно някои министерства да харчат 400% от определените им по закон пари, а други да не получават дори това, което им е гласувано от парламента. Това става ясно от одитния доклад за бюджетния процес от януари 2008 г. до края на юни 2011 г., публикуван от Сметната палата във вторник.

Рекордьор е МРРБ

Рекордьор по абсурдност на бюджетирането е регионалното министерство. През 2010 г., когато министър бе настоящият президент Росен Плевнелиев, то е поискало да му се отпуснат 100 млн. лв. Депутатите са гласували за дейността му 248 млн. лв., но финансовото министерство му е дало 900 млн. лв. В крайна сметка ведомството реално е похарчило 873 млн. лв. Причина за този драстичен дисбаланс е разплащането през 2010 г. на замразените от финансовия министър Симеон Дянков година по-рано договори с фирми-изпълнителки за строителство.

Пълен хаос цари и с т. нар. капиталови разходи, т. е. парите за строителство, ремонти, реновиране на болници, училища, пътища и т. н. Въпреки че по закон през последните години средствата драстично намаляват, през годината се правят корекции, с които в крайна сметка финансовият министър отпуска суми, които са повече дори от поисканите от министерствата.

Например през кризисната 2009 г. за капиталови разходи са похарчени близо 50% повече от гласуваните със закона за бюджета средства.

През силната за родната икономика 2008 г., по време на тройната коалиция, транспортното министерство е поискало бюджет за капиталови разходи в размер на 253 млн. лв., от които депутатите са одобрили едва 32 млн. лв. След корекции от МФ сумата е скочила двойно - на 75 млн. лв.

“Независимо че тези средства представляват едва 30 на сто от исканите от министерството, те са усвоени под 70%”, изтъкват от Сметната палата. Вероятно обяснението за този абсурд е, че корекцията е била направена през декември, когато тройната коалиция разпределяше излишъците си, без да се държи сметка има ли време да се оползотворяват средствата.

Без стратегия

“Утвърждаването на средства в много по-нисък от искания размер, последвано от отпускането чрез корекции на многократно повече или по-малко пари, е индикатор за непоследователни действия и за липса на стратегия за инвестициите, което не допринася за ефективното използване на средствата”, коментират от Сметната палата. Програмното бюджетиране в България е само празни приказки, става ясно още от одита.

При 52% от програмите на ведомствата през 2010 г. похарчените пари са с над 10% повече от гласуваните. При 23% от програмите пък са реализирани икономии от над 10%. Това означава, че програмният принцип у нас на практика не работи.

Показателен е случаят с просветното министерство. За политиката си за развитие на научния потенциал за 2008 г. то е поискало 21 млн. лв., но депутатите са му отпуснали три пъти повече - 64 млн. лв. От тях обаче са усвоени едва 19%, т. е. 12 млн. лв.

Липсва отчетност

Масово министерствата не могат да отчетат какви конкретни резултати са постигнали с похарчените пари на данъкоплатеца. Например в здравното министерство през 2008 г. разликите в стойностите на планираните и на отчетените количествени показатели се разминава 120 пъти. През 2010 г. пък МВнР е влошило между 2 и 7 пъти три от общо четирите показателя по програмата за двустранните партньорства в Югоизточна Европа. През 2010 г. транспортното министерство има нулево изпълнение по половината показатели от програмата за развитие на електронното управление, но въпреки това средствата по нея са увеличени петкратно.

Ведомството, за което не е нужно изобщо да се приема бюджет, защото той така или иначе не се спазва, е отбраната. През 2008 г. корекциите по неговия финансов план са били за 625 млн. лв., а през 2010 г. - за 563 млн. лв., което е около половината от целия му бюджет. Средно корекциите при останалите ведомства възлизат на около една трета от бюджетите им. За да се ограничи възможността финансовият министър на тъмно да размества милиарди по бюджетите, от Сметната палата предлагат да се ограничи стойността на корекциите до определен процент от утвърдения бюджет. http://www.trud.bg/