След края на тежката зима състоянието на пшеницата в Добричка област е добро, каза зам.-директорът на Добруджанския земеделски институт и селекционер по пшеницата доц. д-р Николай Ценов. Все още растенията са във фаза „братене” и е трудно да се каже как тежката зима ще им се отрази. Те  започват да наваксват в развитието си, каза той. След като вече има трайно затопляне, се очаква както пшениците, така и ечемикът, да започнат да се развиват по-ускорено. Що се отнася до влагозапасеността Н. Ценов обясни, че в дълбочина влага има, но в горния слой на почвата е по-сухо.

Състоянието на рапицата, там, където не е погинала, също се е забавило. При нормални условия, около 10-12 април тя трябваше да започне да цъфти, но засега няма индикации за това. Тежката зима, продължителното застудяване се е отразило върху развитието и на маслодайната култура. Големите температурни амплитуди в първите дни на април от 15-20 градуса също забавят развитието на растенията. През нощта то спира, през деня започва, но не в 8-9 часа, а около 11 часа. Ниските нощни температури обаче не са опасни, счита Н. Ценов. Според него, реколтата би била застрашена, ако температурата падне под минус 10 градуса, но такава от минус 2, минус 3 градуса не е опасна.

Все още пшеницата не се е превърнала в пролетна, а е полузимна. Затова е трудно да се каже дали и в каква степен тежката зима ще се отрази, но обикновено такава ситуация дава отражение на добивите. За качеството на житото е твърде рано да се говори, посочи Н. Ценов. Според него, завишението на температурите през април ще накара растенията да се развиват ускорено и до някаква степен да наваксат изоставането си. Това, което стопаните могат да направят, е листно подхранване и борба срещу плевелите. Според Н. Ценов обаче показател, че пролетта още не е дошла напълно е и фактът, че плевелите почти не се забелязват по полетата.

Около 50 и над 50 на сто от рапицата в Добричка област е пропаднала, каза Н. Ценов. Според него, стопаните масово ще презасеят тези площи, основно със слънчоглед.  НДТ