изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-12-05 @ 14:38 EET
Валентин Измирлиев: Дъщерята на Ирина Насева се е снимала във "филми, забранени за деца" в Америка    
Интервюта Валентин Измирлиев е един от най-изявените български журналисти – международници. Роден е през 1946 г. в София. Баща му също е авторитетен журналист и общественик, пръв директор на българския културен център във Варшава. Съпругата му Катя Гумнерова пък е известна публицистка и киносценаристка, авторка на книга за писателя Христо Калчев, който е техен близък семеен приятел.



Измирлиев завършва външна търговия в Източен Берлин. Дебютът му е във... вестник “Граничар”, за който прави първото си интервю – с маестро №1 на новото българско кино Методи Андонов. По-късно го изпращат кореспондент на БНТ и БНР в Берлин. Мандатът му там изтича точно когато пада Берлинската стена.

След промените се връща в предаването “Добър ден” на БНР, на което е един от създателите. Стартира и самостоятелните си предавания “Студио четвъртък” и емблематичното обзорно политическо предаване “Клуб 7”, в което са гостували всички видни политици и културтрегери на България.


- Г-н Измирлиев, в наскоро излязлата ви книга със спомени вие отделяте цяла глава за вашата съученичка Ирина Малеева, дъщеря на легендата на Народния театър Ирина Тасева. И всичко това се случва точно месец, преди Малеева да се завърне след дълга “пауза” в родината, също за представянето на мемоарите за именитата си майка. Ирония на съдбата, обикновено стечение на обстоятелствата или нещо трето се крие във факта, че вие пръв припомнихте на широката публика името на Ирина Малеева?
- За Ирина трябва да разказвам като Венчето, защото

нейното рождено име е... Невена.

Всички я знаехме като Венчето и това беше най-красивото момиче в нашия клас. Аз имах късмета да седя на един чин с това прекрасно момиченце с дълги и черни като катран масурени, къдрави коси. И бях влюбен още от първия ден в нея. Казах на майка ми, на баща ми.

- Дъщерята на Ирина Тасева е вашата първа детска любов! Устоя ли на изпитанията на времето?
- Да, тя е първата ми любов. За голямо съжаление, след като приключихме седми клас, нашите пътища се разделиха. След това тя е учила в Английската гимназия, а аз отидох в техникум “Сталин”. Оттогава не сме се виждали. Впрочем тя се преименува и прие името на майка си още като ученичка в прогимназията.

- Да не би баща й да е бил роднина на Мара Малеева, съпругата на Тодор Живков?
- Баща й, доколкото си спомням, беше юрист. Но голям спомен нямам. Майка й беше незабравимата Ирина Тасева.

- Познавахте ли тази велика актриса, ходили ли сте в дома й?
- Да, ходил съм. Последния път, когато Венчето, всъщност Ирина, ни събра, беше при завършването на седми клас. Току-що се бяха върнали с майка си от Париж. Тя вече беше много хубава девойка в пубертета. Събра ни на купон и ни показваше един много моден, но още непознат в България танц - “медисън”. При него се правеха крачки като буквата “М”. Ирина беше научила този танц в Париж.
Но аз около година-две бях извън България, тъй като баща ми стана директор на новосъздадения български културен център във Варшава.

Точно когато мен ме е нямало, на чина до моята любов Венчето-Ирина, седна моят съученик Тотето. Той е син на големия учен академик Анастас Тотев, основоположника на българската статистика. Тотето се намърда на чина до моето любимо момиченце и започна да я сваля, явно. Как са се сваляли, не знам, но Тотето започнал да й говори, че баща му ходил в Америка. Ирина казала, че майка й също е ходила в Америка. Тотето казал, че баща му бил на Ниагарския водопад. Венчето отговорила: “И моята майка е била там!”. На другия ден си донесли снимки и какво да видят? Че неговият баща и нейната майка са били заедно на Ниагарския водопад на сватбено пътешествие, защото са били... младоженци!

- Искате да кажете, че Ирина Тасева е била омъжена за Анастас Тасев?!
- Тя имаше няколко брака. Не съм ги проследявал, но това беше една смешка, една детска история, безкрайно забавна.

- После обаче историята с вашата детска любов става по-особена. В смисъл, че красивото момиченце с дългите плитки заминава за Америка, където... Тук ще цитирам съответния откъс от книгата ви: “... навярно обаче красотата невинаги е съпроводена от талант. По-късно разбрах за злочестата съдба на “моята първа любов”. Която...
- ... в Америка станала актриса във филми, които и тогава, и сега, са забранени за деца.

Смяната на името нито тук, нито там й помогна.

- Какво ви дава основание да твърдите, че Ирина е участвала в такива продукции в Страната на неограничените възможности?
- От няколко места го чух. Не съм гледал такива филми. Но в София така се говореше. И това ми даде основание да го напиша в книгата си. А дали е вярно, или не... Всъщност аз най-много се радвам, че тя е написала книга и ще ми бъде любопитно да разбера какво е развитието й.

- Преди да включа диктофона, ми казахте, че наскоро ваши близки са видели по телевизията вашата стара и добра приятелка Бранимира Антонова и вие много сте се развълнували. Били сте в една младежка компания навремето, още преди тя да се омъжи за Владимир Грашнов. Тогава, пък и сега, Бранимира е била изключително ефектна и очарователна. Това означава ли, че сте били влюбен и в нея?
- Да, Бранимира е разказвала по Би Ти Ви за сватбата си с Владо Грашнов и е споменала, че аз съм им бил кум.

Вижте, ние бяхме млади момчета и момичета, пълни с енергия, движехме се по едни и същи софийски улици и заведения – “Варшава”, “Шапките” “Феята”... За съжаление тези култови места не бяха запазени.

Бранимира наистина беше номер едно, тъй като стана “Мис Фестивал ‘68”. Просто за първи път наше момиче излезе на международния подиум. Беше на 16-17 години, изключително красиво момиче. Имах това удоволствие и чест да се запозная с нея и няколко години по-късно тя ме покани, както и Владо Грашнов, Бог да го прости,

да им кумувам заедно с тогавашната ми приятелка Нинчето.

- А Владимир Грашнов какъв беше като младеж? Говори се, че бил по-различен от “късния” Грашнов, крупния бизнесмен, боса на “Мобилтел”...
- Какво да ви кажа – тогава той беше едно младо, красиво и... неопитно момче, от добро семейство, баща му беше бивш министър... Имаха хубав апартамент на днешния бул. “Васил Левски”, тогава тази му част се казваше “Толбухин”. И там се правеха купони.
С Бранимира сме имали някакъв флирт, но чак толкова сериозни гаджета не сме били.

- Но родителите на Грашнов не са били съгласни с този брак, даже Владимир и Бранимира се скрили в манастир, доколкото си спомням от отделни интервюта на първата българска “Мис Фестивал”.
- Те може би са смятали, че още не му е дошло времето на Владо да се жени, защото тогава той беше много млад. Истината е, че те не бяха на сватбата му с Бранимира.
Подписването беше скромно, по-късно отидохме на вилата на Владо.

Последния път се видяхме с Владо Грашнов на една от годишнините на Иван Славков. Но тогава той вече беше болен.

- Вие сте един от известните столични групари от края на 60-те и началото на 70-те години. Във вашата банда – “Викингите”, изпява първите си парчета култовият рокаджия Вили Кавалджиев. Познавате и “кътните зъби” на музикантите от “Бандараците”, от “Сребърните гривни”... Наскоро един от “гривните” – Жоржан Банов, за когото вие споделяте, че в САЩ живял известно време в неохристиянска комуна, най-после проговори на родна земя след години мълчание. Но не разказа нищо за боготворения от хората от вашата генерация китарист Нако Циганина, когото вие с възхищение наричате “българския Джими Хендрикс”. Кой беше този човек и защо не знаем нищо за него?
- Настина си спомням за Нако с един сантимент. И за тяхната махала – циганската, която тогава се намираше в нашия квартал “Лозенец”, близо до моята улица – “Цветна градина”. Това бяха пет-шест къщи, при това изобщо не лоши, но не на катунари, а на хора, установени от поколения. Брат на Нако беше Костадин Гугов, големият народен певец.

Нако наистина беше уникален. Един път открих, че често идва под прозореца ми да слуша пианото. Излязох и го поканих да влезе. Той плахо се доближи до инструмента, попита ме дали може да опита да изсвири нещо и без никога да е учил музика, започна с пръсти да налучква по слух клавишите.

Беше изключителен слухар.

Успя бързо да се ориентира и издрънка една песен на Елвис Пресли. Бях поразен. Откъде идваше това? Откъде, ако не от бушуващата кръв под мургавата кожа, от звездните нощи под небето на циганската махала, от гените на рода...

Нако беше красив, тънък като рокмузикант от Уудсток, изтъкан от жили и напорист. Нямаше инструмент, който да не му е подвластен.

Китарата, ако щете и продънена, полудяваше в ръцете му. Само хора от ранга на Джими Хендрикс можеха да извадят такива звуци. Ако бе станал тромпетист, щеше да бъде като Сачмо. Стана истинска звезда по-късно, суперкитарист и вокалист.

Потърсете Лили Иванова, сигурно тя ще си спомни кой е Нако.

- Защо точно нея?
- Защото той известно време беше в нейния състав. Канеха го непрекъснато, защото такива като него се раждат едно на един милион. Съдбата му обаче е трагична. Почувства, че е излишен в този живот.

- Но нали е свирел в престижни групи, бил е талантлив, имал е много ангажименти... И изведнъж – “излишен”. За обкръжението си, или въобще за света на тогавашна България?
- Нако беше много свободолюбив. И в тази престижна компания – впрочем той свиреше и в бенда “Синьо-белите” на Емил Димитров, оттам започна, сигурно се е чувствал особено.
Какво му е липсвало на самия Джими Хендрикс, че да си вкарва разни хероини?

- Знаехте ли, че Нако също е пристрастен към “кафявата смърт”?
- Не, той си попийваше. Един път с жена ми Катя се прибирахме и го видяхме близо до нас. Поканихме го да се качи. Седнахме, хапнахме, пийнахме, за да му създадем малко приятелска атмосфера. Той взе китарата. Това беше последната ни среща. Спомням си, че тъкмо тогава “Форинър” бяха излезли с първата си плоча и бяха много модерни. И Нако като започна едни неща на “Форинър”... Нямам думи.

Такива китаристи като него няма!

Това е самороден талант. В него се усещаше нещо, което е отгоре.

- И как загина този виртуоз?
- Влязъл си е в къщата, в колибата, явно с твърдото намерение да се самоубие с двойна, тройна доза хероин. Най-шокиращото, за което се говореше тогава, беше, че заковал вратата така, че никой да не му попречи.

- Никой ли не е направил опит да го спаси? Всяка врата, дори и закована, може да се разбие, нали?
- Може би никой не е идвал през това време там, но и да е дошъл, пак не е имал възможност да влезе, защото вратата е била закована.

- Нако просто се е зазидал жив!
- Да, напълно се е барикадирал. Явно е искал да умре.
Прахът на този истински, див самороден талант лежи днес под основите на баровските къщи, които са изолирани от простолюдието, в свой свят.

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
http://www.blitz.bg
 


Сходни връзки

Валентин Измирлиев: Дъщерята на Ирина Насева се е снимала във "филми, забранени за деца" в Америка | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди