Лазаровден, Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота – подвижен празник, ориентиран в календара спрямо Великден. Чества се една седмица преди Великден, в събота, която евангелското писание свързва с Лазаровото възкресение. То дава и името на празника. Така Лазаров ден попада в Великденския празничен цикъл, който в митологичното мислене се очертава като преход между зимата и пролетта /лятото/, между смъртта и живота. Според вярванията на Цветница /Връбница/, празник на следващия ден-неделя, „разпускат, пущат умрелите“ от гробовете. За да засвидетелствуват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.

В навечерието на Лазаров ден жените ходят на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура/просфорка-малки пшенични хлебчета/, куча /варено жито/ и стомнички с вода. Освен раздаването на обредни храни, вярването за разпускане на мъртвите,поражда обичая от палене на огън по гробовете-наречен „греене на покойниците“

Типичен за Лазаров ден е моминския обичай Лазаруване /Боенец, Кумичене/, чрез който се осъществява един етап от социализацията на момите.