изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 18:02 EET
Скандалният принц Папа Жан: Силвестър Сталоун купи моя картина за $ 300 000!    
Интервюта
Академик, професор, поет, художник, любовник, търговец, бизнесмен, колекционер, космополит, природолюбител, растениевъд и кулинар - неизброими са всички превъплъщения на една от най-атрактивните личности на съвремието ни. Той е и единственият българин, записан в документ за самоличност като Принц Папа Жан.


„При последната промяна на личната ми карта преместиха титлата с артистичното име на задната й страна. Имах си разправии, но в крайна сметка го има в документа. Пише Иван Николов Георгиев – Принц Папа Жан. Титлата ми беше връчена като княз от руското дворянско дружество през 2000 г. Чрез съда успях да я узаконя в личната си карта. Равнозначна е на принц. Чужденци ми се радват, като видят картата ми. Веднъж ми се наложи да премина финландска граница и пак да се върна в Русия, за да си удължа визата. Пеш минавам през границата и се връщам обратно. Като видяха, че съм принц, направо им се събраха очите. Принц, пък върви пеш!”, разказа пред „ШОУ” ексцентрикът.


- Папа Жан, къде се изгуби?
- Ами, тука си бях. Скътан на топло – тежка зима беше. Бях потиснат от студа заради кризата на народа и подценяването на духовните ценности. Но постоянно работя по разни проекти. Преди два месеца Силвестър Сталоун ми купи картина за 300 000 долара.

- Значи си милионер...
- Първия милион долара у нас аз го имам. Още 2000 година. От Русия. Имах супербизнес там. Купих си собствен самолет. До един милиард рубли съм стигал от продажба на коли. Плюс това през 1977-а получих голямо наследство. Първият милион лева ми дойде, като станах наследник на Коста Халачев – един от най-богатите българи. Като студент се грижех за него, помагах му и той ми остави цялото си наследство. Аз съм имал 156 коли досега в живота си. През моите ръце са минали милиони. Някъде около 300 милиона ми е само колекцията от картини на Реноар – една от най-големите частни колекции. Имам икони. Картините ми струват милиони. И нещо ми пази богатството. Нарочно съм оставял на летището чанта с 1 милион долара, когато продавах коли. Оставям я и гледам отстрани – никой не я пипа. Пазят ме Отгоре, това е свръхенергетика. Краден съм, не че не съм.

За 20 милиона ми откраднаха картини на Жул Паскен.

От складове в Централна Русия съм краден с автомобили на “Толиати”. Колекция от руски икони ми откраднаха, но, общо взето, сили ме пазят – по-малко губя, отколкото печеля. През мен са минали монети, икони – каквото си помислиш. Сега вече съм повече поет. Написах една много красива книга с поезия - “Книга на любовта”. Превеждам я на английски и на френски и смятам да я издаде Френската академия.

- Тя не издава ли само класици?
- Ами, когато си предложен от сериозни хора, могат да те издадат. Ще се боря за награда. Продължавам и с преводите на “Лунен оргазъм” – 1, 2 и 3 част. Първа и втора са преведени на английски и руски. Няколко световни издателски агенти проявяват интерес. Първата излезе в 10-хиляден тираж и се изчерпи тотално – даже и в библиотеките я няма. Това е най-уникалната книга, издавана у нас. И не само у нас. Би Би Си я определи за най-добрата книга, излязла в последните 100 години. Немците снимаха голям филм за живота ми по тая книга, защото тя е един мултироман с всичките ми подвизи.

- Може ли един българин да се издържа от книги и от картини?
- Големите ми картини “Титаник” и “Ванга” са оценени на по милион. Проф. Клифър, който е чех, но работи и живее във Франция, ме предложи за награда на френските художници за принос в създаването на нов стил в живописта.

- Картината на Ванга иска ли да я откупи някой?
- Аз съм я подготвил за Лувъра нея. Ще водя преговори. Много колекционери искат да откупят “Титаник”, но аз не ги давам тия две картини. Аз съм единственият художник в момента, който не продава в галерии. За мен продажбата на картини е ритуал.

- Познаваше ли лично Ванга?
- Да. Тя ми предсказа: ”Ти ще бъдеш пръв, другите ще те следват!” Знаеше и че ще я нарисувам. Изрисувах я с глава като спирала, а аз и Ирина, голямата ми любов - вградени вътре с други символи. 8 месеца работих тази картина.

- Учил ли си изобразително изкуство?
- Не, минал съм през школата на руски художници, занимавал съм се с дърворезба. И най-вече отвътре ми идва.

- Как ти хрумна оная картина с пениса на Иво Карамански?
- Той много се забавляваше с нея – една година не престана да се смее. Беше най-обсъжданата тема за гостите му. При Иво съм виждал много известни личности да обсъждат портрета. Защо е в червено, защо е наляво и т.н. Иво на два пъти ме връща да му го уголемявам пениса – искаше да е огромен.

“Нека, вика, като умра, да ми целуват оная работа”.

Все я показваше на гостите си, пускаше перденца, като има деца, да не гледат пениса, и така. Но голям смях падаше. Той обичаше да си стои в една кухничка 2 на 3 метра във вилата си в Бояна. Макар че имаше толкова много апартаменти, това му беше любимото място и там си беше окачил картината.

- Кои политици се въртяха най-много около него и кои му бяха най-добрите приятели?
- От политиците - Нора Ананиева. Иво й даваше много пари, като играеше в казиното на сина й. Той беше бог – обираше за 5 минути казиното. Обираше на всички парите. И после им ги даваше на Нора и на сина й. Играеше за тяхна сметка. Иначе най-голям приятел от политиците беше с Тренчев. Даже мисля, че в основата на “Подкрепа” е Иво. Общо бяха купили цирка, изобщо имаха общ бизнес. С Хачо Бояджиев искаше да направи едно голямо шоу – да пее в него. Много обичаше Емил Димитров – носеше му по цели каси с водка. Записа диск с Грета Ганчева. Иво си падаше по хората на изкуството. И беше изключително интелигентен - разбираше от физика, химия, астрономия – беше всестранно надарена личност. Ако не бяха го убили, трябваше да стане министър-председател на България. Беше смел, безстрашен човек.

- Ходиш ли на гроба му?
- Да, на Задушница и винаги, когато се сетя за него. Галя ме посъветва и направихме общ проект – на една витошка морена мой приятел издълба в черно образа на Иво с пурата и я сложихме на гроба му. Сънувам го много пъти – имаме страшно много спомени. Най-смешният – една вечер беше малко пийнал, влезе в насрещното и в 3 през нощта искаше да ходим на гости на президента – Петър Стоянов беше тогава. Добре че тръгна след Бояна през поляната и закъса - едвам го изтеглихме, та не можахме да събудим президента.
Имаме много интересен спомен и с Първанов. Когато Валерия Велева направи 10-годишнина на рубриката си “По пантофи”, ни покани всичките си гости – аз бях третият, на голям купон във Военния клуб. Имаше две печени прасенца с лимончета в задника. И аз, като пих две-три, взех цялата табла с прасето и я занесох пред Ахмед Доган. Викам му: “Яж свинско!” Смяхме се страхотно. Той не иска да яде, та аз половината прасенце си го изядох. От всички народни представители само с Жорж Ганчев сме големи приятели – има две мои картини. Една страхотна картина си купи от мен на една изложба – с ябълки и змии.

И Лили Иванова си купи.

Свали в дома си картина на Златю Бояджиев и сложи моя на мястото й. Едно сърце, оковано в тел. Беше страхотна моя фенка Лили. Аз й направих портрет за предаването на Тодор Колев “Как ще ги стигнем...”.

- Даваше ли ти пари Иво?
- Да, той постоянно ми даваше пари в продължение на две години. Аз имах един имот и двамата имахме планове да построим една 4-етажна къща с по 12 апартамента, но същата година той почина и аз се ядосах и продадох мястото, заминах за Москва. Аз бях единственият човек, и другият Кингсли, на които с пълно доверие Иво даваше да му носят куфара с парите – един кафяв куфар, като докторска чанта.

- Общуваш ли с близките му?
- Чуваме се от време на време. Голямата му дъщеря има детективска агенция. Ивчо, синът му, доста е пораснал.

- Разбраха ли се подробности защо Стефан Въжарски е убил Иво Карамански?
- Иво имаше много изразено его. Заял го е нещо и го е предизвикал. Даже и с мен го е правил. Един месец преди убийството му се беше бил с Жоро Илиев и имаше една рана на лицето. Аз много му се карах. Предлагах му да замине малко за Русия – там имахме голям бизнес, да се махне от България. Ако беше станало това, нямаше да умре. Той обаче си предчувстваше. Казваше ми: “Знам, Папа – аз скоро ще умра!” – чувстваше го. Иво беше много свенлив човек. Искаше да го запозная с Филип Киркоров и аз организирах това запознанство на рождения ден на Жоро Христов. Там беше и Вежди Рашидов. Преди да отидем, Иво така се притесняваше: “Как ще отидем...” Купихме подаръци. Запознаха се с Филип и даже се отделиха на конфиденциален разговор. Филип имаше тогава големи проблеми и тука, и в Москва. Иво само с няколко телефона му ги оправи, помогна му. Но Филип мен много ме разочарова. Поръча ми два портрета на него и на Алла – за един негов хонорар – по 35 000 евро - общо 70 000. Аз с такова вдъхновение ги правих – станаха уникални портрети. Отидох в Москва, и му викам:

“Филип, портретите са готови!”,

а той с някакво пренебрежение такова – не ги взе. И така стана, че ми ги откраднаха после. Оставих 27 картини за няколко милиона долара на един българин мошеник – Румен Байчев, фотограф, уж да ги съхранява и той ми поиска 100 000 долара, задето ги бил пазил, за да ми ги присвои. Там бяха и портретите на Висоцки, на Шаляпин – уникални портрети. Няма да оставя така нещата.

- Преди да умре, кога за последно се видяхте с Иво?
- Занесох му един чувал с чушки от мой приятел. Той много обичаше домашно готвено - рибена чорба, лютеница. И като му занеса нещо такова, много се радваше. Даже беше наредил на един Владо Комара да отглежда прасета, че да му правя сланина.

- Казваш, че е предчувствал смъртта си, а вярваше ли в гледачки?
- Не. Но на мен ми даваше да му правя сеанси на дясната ръка – беше я изкълчил и го болеше – не можеше нищо да прави с нея. Към една година. В третата книга на “Лунен оргазъм” съм описал тия неща.

- Ти си близък и с Джуна. Вярно ли е, че се напивала от мъка на гроба на сина си?
- Не. Тя премина през едно изпитание, съсипана е от смъртта на Вахло, наистина поставя водка на гроба му, но не пие. Прави сега едни масови сеанси. Аз съм носител на правата на картините на Джуна и последния път като бях в Москва й занесох три тоалета, изработени от Светла Димитрова от “Ариес уникат” – с репродукции на картини. Джуна ги хареса и искаше да направим в замъка й на “Арбат” нещо като бутик да излагаме такива неща. Тепърва ще го организирам това.

- Често пътуваш...
- Юни-юли месец м.г. бях на едно голямо пътешествие – в Москва, Париж и Прага. Най-добре се чувствам в Москва – там ценят изкуството и човешките отношения.

- Обръщайки се назад, кое събитие в пъстрия ти живот е изиграло най-голяма роля да си това, което си?
- Една жена, която ме промени тотално – промени всички мои усещания за красота, за истинска любов. Това е

проф. Ирина Делина – най-голямата ми любов.

От 15 години сме разделени, тя е в Америка, но се надявам, че животът пак може да ни събере. Тя беше тук за два дена през януари за погребението на майка си. Видяхме се за кратко, сега я чакам отново. Посветил съм й книги и картини на нея – това е жената на живота ми.

- С нея ли прави любов в мавзолея на Георги Димитров?
- Да, не се майтапя. Има ли значение къде ще се появи желанието. Беше предизвикателство, неповторимо усещане!..

- Кажи нещо повече за твоите близки...
- Моите родители са обикновени хора. Татко почина, мама е жива – живее си в Асеновград. Аз имам два брака – последният с рускиня. Ирина замина за Америка и аз се ожених за една руска депутатка. Имам две деца и няколко внука. Само на първия внук – Жан, съм дал титлата принц – Жан Принц Папа Жан. Голямата ми дъщеря отрано се посвети на децата си, а малката от 10 години живее в Германия и се ориентира към правото.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА

http://www.blitz.bg

 


Сходни връзки

Скандалният принц Папа Жан: Силвестър Сталоун купи моя картина за $ 300 000! | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.84 секунди