Петър Петров е родом от добричкото село Ведрина. В момента свири на акордеон в четири пенсионерски клуба в Добрич - "Калинка Вълчева" и по улиците "Отец Паисий", "Брацигово" и "Любимец". През годините е създал над 10 различни инструментални групи, с които е спечелил над 15 медала от националния събор в Копривщица. Ето какво разказа за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна" - за любовта си към народната музика, за участията в различни събори, за отличията.

- Г-н Петров, бихте ли разказали, кой запали у Вас искрицата, любовта към музиката и народното творчество?

- Баща ми свиреше на хармоника двуредка, от малки свирехме и аз и брат ми. Никой не ме е учил. Като откраднех акордеона или хармоничката и отивах зад къщата и свирех. Нямах средства и успях да си купя акордеон чак след казармата. Той беше "Пауло Сопрани", италиански, сега също свиря на такъв.

- Бихте ли разказали за оркестрите, които сте създали? За участията, за спечелените награди?

- През 1967 година бях корепетитор на Димитър Симеонов-Острото и там създадох малък оркестър, за танцов състав. На следващата година - 1968-а, се преместих в строителна организация и да четири месеца направих инструментална група, може би за първи път в Добруджа - кавал, гайда, гъдулка, тамбура и тъпан. На 11 април на първия фестивал в бяхме първенец. И от тогава до сега съм участвал във всички национални събори в Копривщица. Инструменталната група е преминавала и в оркестър, винаги сме били със златни медали. Точно преди 40 години създадох гъдуларски оркестър - през 1952 година. Никой не ме е задължавал, нищо не са ми плащали. Аз бях домакин в СМК и работех в областта на музиката между другото. Когато се завърнахме от Копривщица през 1971 година си поставих за цел да направя гъдуларски оркестър. След пет месеца на първия събор в системата на строителните организации в Плевен участвах с девет гъдулари и станахме първенец. След две години гъдуларският оркестър участва в четвъртия републикански фестивал и спечели златен медал. Най-големият успех, който съм постигал, е на Петия национален събор в Копривщица. През 1975 година създадох гайдарски оркестър, от 20 добруджански гайди. И на националния събор в Копривщица, където жури беше проф. Николай Кауфман, три мои състава взеха златни медали, от общо пет състава от областта. После в петия, шестия републикански фестивали все бяхме първенци. Гъдуларският оркестър съществува до 1987-88 година, после се разпадна. По конкурсите никого не съм познавал, не съм се интересувал кой е в журито, не съм имал връзки. Слава не съм търсил. Даваха ми по 40-50 лева на месец, за да поддържам тези състави. Привили сме записи и по националното радио. Почти всеки ден пускаха инструменталния, гъдуларския и гайдарския оркестри. Когато се представехме в Копривщица журито ни пращаше на записи – или за телевизията, или за радиото. Не знам дали ще се повтори гъдуларският оркестър – от 50 малка добруджански гъдулки

- Какво Ви носи музиката? Какво е за Вас свиренето, фолклорът въобще?

- Всичко. Без музиката не мога - с нея лягам, с нея ставам. Понякога дори като си легна, нощно време, си свиря с уста.

- Оркестрите, които сте ръководили, свирили ли са пред известни личности?

- Гъдуларският оркестър бе първият в България. Свирили сме в София на концерти, на Политбюро, на национални съвещания по строителството, пред Министерския съвет, пред Окръжния съвет. Пет пъти сме свирили пред Тодор Живков. Лично бяхме поканени от него след един концерт да вечеряме заедно. На 5 април 1972 година свирихме пред Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Димитър Димитров, в концерта участва и Кольо Кавръков от Тервел. Свирихме на първата копка на Албена, през март 1968 година, Тодор Живков също присъства.

- Как сте подбирали произведенията, които са свирили тези оркестри? От къде ги издирвахте?

- Това е автентичен фолклор. Откъдето чуя, от всекиго по-малко. Някои произведения от баща си ги зная.

- Каква музика изпълняваха оркестрите?

- Само добруджанска, автентична.

- Какво й е хубавото на добруджанската музика?

- Нашата музика като че ли е една от най-приятните. Разнообразна. В оркестрите ми имаше изпълнители от целия окръг, дори от Силистренско, от Варненско. В оркестъра имаше 40-50 гъдулари, после учихме и деца. На първия ред ги бях сложил, дори и моите двама сина свириха в оркестъра. 

- Синовете Ви наследиха ли любовта към музиката?

- Единият ми син Пламен Петров свири в Духовия оркестър на субтромбон, а другият Николай Петров свири на бас китара. Големият се занимава професионално с музика, а малкият е по-скоро любител.

- Какво ще кажете на младите хора, които се насочват към народната музика?

- Трудът е създал, според мен, добруджанската музика. Знайни и незнайни личности, които са сътворили тази музика, остават в сянка, но благодарение на тях ни има като българи. Старал съм се винаги да работя за хората, не аз да се изтъквам.

- Публиката как посрещаше изпълненията на тези оркестри?

- Винаги с много ръкопляскания, с много възторг. Това е нещо рядко. Не помня някога да е имало гайдарски оркестър, а за гъдуларския вече споменах, че бе първият в България. Трудно беше – от цяла Добруджа идваха музиканти, от Силистра са идвали, стигал съм и до Кайнарджа.  И никой не им е заплащал. Искам да спомена имената на някои музиканти от първия ми оркестър - кавалджията Иван Цонев, Янко Шибилев - гайдар, Неделчо Колев - гъдулар, Покланям се пред тези хора, прекланям се пред техния труд. 

Разговаря Мариела БОНЧЕВА