Според промените в Закона за местните данъци и такси данъкът заменя туристическата такса и се пресмята на базата на най-малко 30% заетост на легловата база, независимо дали е имало такава заетост през годината.
Туристическата такса пък се плащаше върху реализирания брой нощувки в дадения хотел. Тези различия са и в основата на искането за отмяна на данъка.

Мотивът за преминаване към данъка беше ниската събираемост на таксата и жалванията на общините, че хотелиерите крият нощувки. Хотелиерите обаче предупреждаваха, че сезонните хотели не могат да имат 30% годишна заетост и че данъкът е непосилен.

Сред мотивите на Конституционния съд е аргументът, че, според Закона за местните данъци и такси, туристическият данък се дължи помесечно и се определя от броя на предоставените нощувки.
"Облагането е на основата на броя предоставени услуги – нощувки, и очевидно има подоходен характер", казват от съда. Според тях обаче предвиденият в друг текст от закона "минимален размер на туристическия данък, дължим в годишен аспект, вече има характер на имуществен данък", тъй като "размерът му се определя от капацитета (броя легла) на обекта на облагане", пише още в мотивите на магистратите, цитирани от "Капитал".

"В правната регламентация на туристическия данък са използвани елементи, присъщи както на имуществените, така и на подоходните данъци", се казва още в становището. Така, според съдиите, тези текстове противоречат на Конституцията, съгласно която "понятията "доходи и имущество" изискват разграничане между подоходните и имуществени данъци".
Съдиите се позовават и на решение на Конституционния съд от 1996 г., според което не трябва да се допуска елементи на едната категория данъци в другата.

Решението е подписано с особено мнение от съдиите Цанка Цанкова и Стефка Стоева.

http://dnes.dir.bg/