На 12.10.2011 г. Иван Иванов бе признат за виновен, в това, че на 24.06.2010 г. в гр. Добрич е използвал платежен инструмент – дебитна карта, и е изтеглил сумата от 400 лв. в 08:46 ч. без съгласието на титуляра – 27-годишна добричлийка и деянието не съставлява по-тежко престъпление. Съдът го осъди за това деяние на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и му наложи глоба в размер на 800 лв. Съдът уважи предявения срещу Иван Ив. граждански иск и го осъди да плати обезщетение в размер на 400 лв. ведно със законната лихва за причинените на пострадалата имуществени вреди. Съдът групира това наказание с наложените му от Районен съд – Добрич, за кражба при условията на опасен рецидив 3 години лишаване от свобода и постанови той да изтърпи по-тежкото наказание. Съдът увеличи така определеното наказание с 1 година и 6 месеца, предвид интензивната престъпна дейност на Иван Ив. – осъждан е 9 пъти и ефективно е търпял наказание лишаване от свобода.

            Той е обжалвал присъдата на Окръжен съд –Добрич, но с решение от 20.12.2011 г. въззивният съд я потвърди изцяло.

            Иванов е оспорил въззивния съдебен акт пред Върховния касационен съд с аргумент, че осъдителната присъда срещу него е постановена в нарушение на закона, при съществени процесуални нарушения, а наложеното му наказание е несправедливо завишено.

            Върховният касационен съд посочва в решението си, че подсъдимият и защитникът му не са конкретиризирали твърденията си за непълнота на доказателствата, а апелативният съд след проверка на събрания доказателствен материал правилно е намерил присъдата за обоснована. Върховните съдии намират, че законосъобразно съдът е приел като неубедителна защитната версия на Иван Иванов, че той ползвал чуждата дебитна карта по молба на трети лица, които я били намерили. ВКС посочва, че правилно въззивният съд е отхвърлил възраженията на защитника на подсъдимия за несъставомерност на деянието. Касационната проверка приема като неоснователни и доводите на защитата за явна несправедливост на увеличението на наложеното на подсъдимия наказание. „Законосъобразно е преценено, че макар да са групирани наказанията само по две присъди, те са постановени за користни престъпления с висока степен на обществена опасност. Подсъдимият е личност с манифестирано криминално поведение, наказван по осем наказателни производства и търпял наказание в затвор. Въпреки това той останал резистентен към поправителното и превъзпитателно въздействие на наложените и търпени наказания, което налага да се отнеме възможността му да върши други престъпления за по-продължителен период от време”, посочва тричленният състав на ВКС. Фактически Върховният касационен съд споделя доводите на Окръжен съд – Добрич, посочени в мотивите към обжалваната присъда.

19.04.2012 г.                         Пресслужба Добрички окръжен съд