В далечна арабска пустиня живеела стара и мъдра камила. Един ден на камилата й свършила водата. Проверила навсякъде, но не намерила нито капка чиста вода. Намерила само една стара каменна карта и на нея проверила къде може да се намери вода. Изпъшкала тъжно, взела всичкия си багаж, сложила го на гърба си и потеглила.

Вървяла три дни. На четвъртия настъпила една опашка. Изведнъж от пясъка се появила една хиена с очила. Тя четяла книга, обърната на обратно, защото била много глупава.

  - Искаш ли да дойдеш с мен да търсим вода? - попитала камилата.

- Не! Имам си достатъчно вода! - извикала хиената.

Извадила едно гърненце, за да покаже, че има вода, но то се оказало празно. Навела глава и рекла:

 - Добре, ще дойда с теб.

Така камилата и глупавата хиена тръгнали заедно. Вървели, вървели и стигнали до огромна дюна. От нея се показала глава на щраус, който попитал уплашено:

 - Нали няма да ме убиете? При мен няма вода.

 - Не! Искаш ли да дойдеш с нас, за да потърсим? - отвърнала камилата.

 Съгласил се щраусът и тримата продължили заедно. Както си вървели и камилата паднала в една яма. Започнали да се чудят глупавата хиена и страхливият щраус как да помогнат. Докато размишлявали, се появил слонът. Той видял падналата камила и решил да пусне своя хобот, за да я изтегли от ямата. Камилата се изкатерила по хобота и се качила при другите. Веднага попитала слона:

- Искаш ли да се присъединиш към нас, да търсим чиста вода?

- Добре – поклатил глава слонът.

Така четиримата нови приятели продължили напред. По едно време нещо много бързо минало покрай тях. Едва успели да видят, че това е антилопа. Камилата извикала силно:

 - Защо не спреш?

 - Аз съм бързата антилопа, която никога не спира - рекла антилопата.

Камилата отново задала своя въпрос:

- Искаш ли да дойдеш с нас да намерим вода?

- Да, при условие аз да ви водя.

  Така бързата антилопа ги повела напред. В далечината видели, че наближават един голям оазис. Точно когато пристигнали в оазиса видели хора да носят вода в огромни делви. Камилата не се сдържала и попитала един човек:

- Къде носите тази вода?

- В нашето село кладенецът пресъхна и от месеци носим вода от тука. Бързаме, защото има много болни хора – отговорил човекът.

- Може ли да видя водата?- попитала камилата

Един човек показал водата на животните, а камилата намръщено изревала:

-  Колко много микроби има в тази вода! Сега разбирам защо са се разболели хората ви.

Изплашеният щраус забил главата си в пясъка, но под пясъка усетил, че има нещо.Тогава камилата започнала да рови пясъка и от там бликнала като по чудо чиста вода. Голяма била радостта на всички.

- Вземете от тази вода и занесете на всички болни да пият- посъветвала ги  камилата.

   Занесли водата в селото на болните хора. Дали им да пият само от нея и всички оздравели. Животните също пили от тази вода и така живели здрави дълги години.

  Така хората запомнили, че най-важното е да опазваме водите си чисти. Всеки трябва да пие чиста вода, за да бъде здрав.

Павел Павлов - 12 години, първо място на национален конкурс "Водата - живот и стихия"