Заради закъснялото отваряне на архивите на Държавна сигурност старите комунисти в България продължават да са силни, пише швейцарският в. "Нойе Цюрхер Цайтунг"

Много от тайните на т. нар. реален социализъм си остават и до днес неразбулени. Заради закъснялото отваряне на архивите на ДС старите комунисти в България продължават да са силни. Нещо повече: те все още дърпат конците, посочва швейцарският всекидневник "Нойе Цюрхер Цайтунг" (nzz.ch).

Повечето източноевропейски страни имат проблеми с прочита на миналото Колко важно е този прочит да се състои, при това навреме, показва следният пример, описан в публикацията:

През януари т. г. председателят на действащата от 2006г. в България Комисия по досиетата Евтим Костадинов подаде молба българският орган за отваряне на архивите да бъде приет за член на създадената миналата есен в Прага "Платформа за европейска чест и съвест".

За изненада на всички се оказа, че Костадинов е бивш офицер от Народната милиция, смятана за дългата ръка на бившата комунистическа власт. А вътрешният правилник на "Платформата за европейска чест и съвест" е категоричен: представители на репресивния апарат на бившите комунистически държави не могат да членуват в организацията.

Така, с това българско нахалство, членството на българската Комисия по досиетата в европейската инициатива се препъна в тъмното минало на председателя на въпросния държавен орган.

Последва гневно писмо до българския премиер, в което ръководството на Платформата изразява възмущението си не само от нахалството на Костадинов, но и от това, че и други членове на Комисията са бивши комунистически функционери.

Бившите комунисти са навсякъде - и в политиката, и в икономиката, пише авторитетният швейцарски вестник.

Това, че в България бивши комунисти бяха допуснати до прочита на истината за тоталитарното минало на страната, още от самото начало не вещаеше нищо добро. Затова и не е изненада, че отварянето на архивите на ДС не постигна това, на което се надяваха жертвите на комунизма.

Надеждите на хората останаха попарени, казва българската журналистка Мария Дерменджиева. Включително поради това, че още в първите години след промените голяма част от досиетата бяха унищожени незаконно.

Това стана възможно и поради следния факт: по онова време прохождащите демократични партии в България все още не бяха достатъчно опитни, не притежаваха достатъчно кураж и лостове да спрат прочистването и унищожаването на архивите, посочва "Нойе Цюрхер Цайтунг".

И продължава: От дистанцията на времето днес можем да кажем следното: вярването на българите, че за да бъде прекъснато властването на комунистите, е достатъчно само да бъде свалена комунистическата върхушка, без същевременно да бъдат отворени и архивите, се оказа дълбока заблуда с фатални последици.

На практика стана точно обратното - представителите на ДС използваха тази пролука, за да се подсигурят във властта и днес много бивши апаратчици от комунистическо време заемат ключови позиции в политиката и икономиката на страната.

А както показва случаят Костадинов - те са дори там, където трябва да се разследват престъпленията на комунизма. Затова и не е чудно, че тайните си остават тайни в България - една държава, в която отварянето на архивите закъсня прекалено много, заключава "Нойе Цюрхер Цайтунг". http://www.vesti.bg