- Как се чувстваше в кожата на Мама Божка – майката орлица на бездарния, но самовлюбен футболист Жоро Бекъма?
- Моят мъж казва за нея: “Тя надмина Бай Ганьо, бе!” Мама Божка е комплексен образ. Тя е резултат на дългогодишни мои наблюдения. Скоро ме попитаха дали съжалявам, че Мама Божка е свалена от екран. Моят отговор е един. Това не е страшно, по-страшно е, че Мама Божка продължава да се разхожда по улиците на България. За мен това е тъжно...

Телевизията е медия, която може за отрицателно време да те направи известен. Но годините ми в “НЛО” създадоха моето име. Така че, взимайки ме в “Пълна лудница”, продуцентите бяха улеснени, тъй като моето име вече се беше утвърдило. Аз много научих какво е това телевизия и концертна дейност от “НЛО”, защото това бяха 7 години заедно с големи творци, някои от които вече ги няма за съжаление. За мен това беше една истинска школа. Честно да кажа, днес такъв професионализъм, за съжаление, не виждам.

- Днес какви са взаимоотношенията ти с колегите от “НЛО”?
- Всички сме в Народния театър като актьори и всеки ден се виждаме. В София играя и в “199”, в “Сълза и смях” и театър “Ариел”. Аз от две години вече съм на свободна практика и затова мога да кажа, че съм навсякъде. Била съм 7 години в Театъра зад канала, 9 години в Народния театър щатна актриса. Но в крайна сметка

реших да пробвам свободата

Имай предвид, че аз живея с художника Георги Попов, който винаги ме е впечатлявал със своята изключителна свобода, и си помислих да пробвам и аз, да вкуся от това, и съм много щастлива. Наистина се чувствам добре.

- Има ли нещо вярно в твърдението, че с мъжа ви сте се разделили?
- Няма такова нещо. Ние живеем вече 20 години и скоро имаме годишнина. На 24 декември, на Бъдни вечер, ще отбележим така наречената порцеланова сватба.

- Ще ме извиниш, но не мога да не те попитам за Велко Кънев? Защо ви спрягаха за гаджета?
- За Вельо може да се говори много, и един месец даже няма да ми стигне, но според мен е по-хубаво да се мълчи. Аз сега предпочитам да направя един дълбок поклон, много дълбок, пред гениалния артист Велко Кънев.

Що се отнася до жълтините за нас, че сме били гаджета, ние сме се смели на това на глас. Вижте, това са глупости на търкалета! Най-лошото е, че имаме родители по провинцията, деца и такова нещо като вземат да го прочетат... Не бива така да се пише! Питах един ваш колега защо си измислят небивалици, а той ми казва – ами правя ви реклама. Абе, човек, ти по-добре напиши какво работя, какво играя, какво съм направила като роля, а всичко друго са глупости. Никой не може да ми вземе миговете, спомените, а и какво съм научила от този човек и всичките мъдри съвети, които ми е дал -

да родя Марко, да не си продавам апартамента...

И му благодаря, защото никъде не сбърках. Просто той беше мъдър човек и приятел, който и на сцената беше страхотен партньор. То като си добър в живота, не можеш да си лош партньор. Просто някак си са вързани нещата. Така че тези неща никой не може да ми ги отнеме, който каквото и да говори, дори и да пишат глупости.

- Кой е най-големият гаф, който си правила на сцената?
- Направих едно хем страшно, хем смешно падане. Беше на едно представление в “Сълза и смях”. Причината беше, че преди премиера в пет часа режисьора реши да махне един прожектор, който не му вършел работа. Никой обаче не съобрази, че на мен ми трябва, за да стигна от точка “А” до точка “Б”. В един момент се оказах в пълна тъмнина, а трябваше да тичам. И понеже съм много изпълнителна, аз се затичах към авансцената. Мъжът ми е бил на балкона и си казал “Какво прави Марето, ще вземе да падне?!” И докато си помислил за това, аз паднах, и то от доста високо. Помня, че един човек от първия ред ме вдигна, хвана ме под мишницата, а аз първо си помислих дали мога да движа краката си, защото болката беше някъде в опашката. Много силно се ударих, но като си раздвижих краката, качих се по стълбичката и си завърших представлението.

- Извинявай, но виждам точно над горната ти устна един белег. От какво е?
- От бебе. Била съм на няколко месеца и някой звъннал на вратата у нас. В това време майка ми казва на сестра ми, която е седем години по-голяма от мене: “Цвете, пази Мария!”, но тя от любопитство отива да види кой идва. Тогава аз се претъркулвам от дивана и падам на някаква играчка, която ми е срязала устната. Майка ми впоследствие не е позволила да ме зашият и белегът си е останал. Но това не е болка за умиране. Аз между другото

имам и пукната глава, и отрязана ръка...

Пет-шест шева имам на лакътя, пет-шест шева на главата, защото като дете бях голям звяр. И всичко това ми се случваше все при баба ми. Ами какво да направя, като в този блок, в който живеехме, само аз бях момиче, все момчета се бяха народили. И аз все с момчетата играех – на кораби, капитани, на димки – все такива мъжки игри сме играли.

- Двете емблематични за теб тв шоута - “НЛО” и “Пълна лудница”, вече са история. Какво знаеш за скандала между Магърдич Халваджиян и bTV?
- Абсолютно нищо не знам. Събраха ни актьорите и казаха, че наесен ще бъдем в нов канал, но със същия екип. Така че аз нищо не знам, само ни казаха да изчакаме до септември.

- И все пак не може да не си чула за някакви разпри, недоразумения, ограничения...?
- Има такова нещо, най-малко на мен някой ще седне да ми обяснява, защото аз съм само изпълнител в едно предаване.

- А сега накъде?
- Сега мисля за децата. Мечтая си да направя някои интересни неща в театъра, имам идеи, но засега няма да ги обявявам.

Едно интервю на Александрина РОКАНОВА
http://www.blitz.bg