изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-28 @ 23:56 EET
Велопоход "По алеята на славата, безсмъртието и признателността!"    
Общество

Всяка година на 2 юни прекланяме глави пред геройски загиналите знайни и незнайни герои, отдали живота си пред олтара на отечеството. Не по-малко почит заслужават и тези ветерани воини, изнесли на плещите си в битки тежестта на Отечествената война.



Именно това  бяха подбудите на Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва /СОСЗР/ в Добрич да проведе велопоход "По алеята на славата, безсмъртието и признателността!"

В подготовката срещнахме разбиране от общините Добрич, Добричка и Генерал Тошево. Особена заслуга имаха кметският екип в Ген. Тошево за организацията при посрещането на велопохода и проведеното тържество.

Идеята за велопохода възникна спонтанно от подхвърлена реплика от един ветеран при СОСЗР Марин Атанасов, който е и ветеран на БТС, както и основател на велотуризма в Добрич през далечната 1972 г.

Така започнахме подготовката по организацията на велопохода. В нея се включиха като съорганизатори и редица обществени организации и ДФС "Добруджа", с чието съдействие на 2 юни в 10 часа след полагане на венци и цветя пред паметника на загиналите в отечествената война в градския парк беше даден старт от председателя на Областния съвет на СОСЗР полк. о. з. Кольо Димитров. Тук е мястото да изкажем благодарност за съдействието на ОД на МВР-Добрич, които екскортираха велопохода в рамките на града.

В 11 часа участниците, включващи велоколона от 20 велосипедисти и 15 ветерани и военноинвалиди с 4 автомобила положиха венци и цветя пред паметника на Ген. Колев в едноименното село.

В 11.45 часа участниците в похода бяха приветствани на тържеството пред паметника на загиналите в Отечествената война в Ген. Тошево, където бяха връчени паметни листи на  присъстващите ветерани и инвалиди.

По програма велопохадът продължи по посока село Пчеларово, където също бяха положени цветя и венци на руското гробче и на паметника на Дядо Вълчо. Кратко слово за това лобно място произнесе 93-годишният Марин Атанасов. С топли думи, които просълзиха присъстващите, той ни припомни легендата за пъргавия и добродушен бай Вълчо, чието сърце не трае да гледа как турците безчинстват и забягва още двадесетгодишен от родното си село Обруклии-Оброчице, след сблъсък с местните поробители. Заселва се в село Касаплий /Зограф/ заедно с брат си Манол. След свада с турците брат му безследно изчезва. Вълчо се преместил в с. Ели-бей /Пчеларово/, където се сприятелил с Жельо Драганов, заедно с него те се включили в съпротивата, като съгледвачи на руските войски от 14-ти корпус на генерал Цимерман. Разкрити от турските власти били осъдени на смърт чрез обесване, но чрез бягство Вълчо се спасил. Жельо увиснал на другия ден на бесилото. Вълчо преминал на служба като разведка през януари 1878 в Долнодунавския отряд на 16 Донецки полк, разположен край Кюстенджа. Бил прикрепен към три млади казачета и един командир. На 8.01.1878 г. след ожесточено сражение край с. Ели-бей /Пчеларово/ разездът бил разбит - трите казачета умират на място край Каралезката чешма, а командирът е тежко ранен. Със сълзи на очи Вълчо погребал трите казачета и продължил в настъплението за освобождението на Хаджиоглу Пазарджик /Добрич/. Но съвестта на Вълчо го гризяла, че е оставил своите бойни другари в насред бузлука. Вълчо не издържал и една вечер взел три торби, изровил костите и ги занесъл в с. Ели-бей, където по християнски обичай погребал костите на трите казачета, обградил мястото с камъни, а след време признателното поколение отляло и бетонен паметник с надгробна плоча и надпис: „Тук почива прахът на трите руски войници от 16 полк, паднали в боя при с. Ели-бей на 8.01.1878 г. Поклон на праха ви, руски юнаци.”

При последните думи на бай Марин, произнесени с любов пред руското гробче, в очите на присъстващите имаше влага, но и една решимост да тачим своята история, вяра, че въпреки някои политици, които се опитват да перефразират и прииначат историята, народната памет е жива. Затова и всяка година на тази дата свеждаме глави пред мъртвите и малкото живи ветерани, донесли на щиковете си свободата.

 

Стоил Стоилов, Областен съюз на СОСЗС

 


Сходни връзки

Велопоход "По алеята на славата, безсмъртието и признателността!" | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.05 секунди