Иван Иванов - художествен ръководител и хореограф на арт-център "Палитра", и Анелия Иванова - вокален педагог, пред НДТ

- Бихте ли се представили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна" къде сте завършили, от кога работите в сферата на изкуството, в кои точно области?

Анелия Иванова: Завършила съм средното си образование в СОУ "Св. Климент Охридски" с профил музика. След това продължих в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, първата ми специалност е флейта, а втората класическо пеене. По стечение на обстоятелствата се оказа, че в момента се занимавам основно с пеене. Като вокален педагог работя вече 12 години.

Иван Иванов: Занимавам се с танци, завършил съм Хореографското училище в София, профил български народни танци. След това продължих образованието си в музикалната танцова академия в Пловдив, отново с насоченост българска народна хореография и режисура. От 1998 година съм танцьор на ансамбъл "Добруджа", а през 2001 година създадох "Палитра" и от тогава работя модерни техники с деца.

- Може би било интересно да разкажете къде се запознахте, от кога сте семейство?

Анелия Иванова: Въпреки че сме завършили академията в Пловдив и сме били в един курс, тогава не се познавахме. Запознахме се на първото ни работно място - в читалище "Йордан Йовков", където аз преподавах пеене, а той - танци. Всъщност от там тръгна идеята и Иван създаде танцово студио "Палитра". Имаме дъщеричка Дара на 6 и половина години, бъдеща първокласничка. Тя посещава студиото ни по съвременни танци и може и тя да тръгне по нашия път.

- Наближава краят на поредния си творчески сезон. Каква е оценката ви - успешен ли беше той?

Анелия Иванова: Сезонът беше много успешен. Имахме много големи постижения както във вокално отношение, така и в танцово. Най-големият приз, който завоюва по отношение на пеенето наш възпитаник тази година, е първото място на европейския поп-рок конкурс "Сарандев" за Михаела Евтимова. Участвахме в национален конкурс в Пловдив, където също имаме призови места. Това, което предстои за певците, е участието в конкурса "Морско конче" във Варна и в международния фестивал "Трикси" в Албена.

Иван Иванов: Едно от най-големите ни постижения е, че успяхме да разкрием нова дейност в центъра - студиото за класически балет. Много съм доволен, че има сериозен интерес към нея. Много деца преоткриват класиката, защото това е основата на сценичния танц. Относно изявите на децата от студиото по съвременни техники имахме едно много добро представяне в Шумен. Там завоювахме второ място за характерни танци и две трети места при съвременните техники. А в Бургас получихме единствената купа, която е за цялостно представяне на целия колектив, освен призовете, които спечелиха отделните танци и солови изпълнения. Предстоят още няколко фестивала. Те са характерни с това, че са комбинирани - има и за песен, и за танц. Това за нашата дейност е много удобно, защото става много по-весело. И участието в такива форуми е по-ангажиращо за самите деца, защото се запознават с другите техники, другите изкуства, които са близки с това, което те работят.

- И двамата работите с деца, кое е водещото в това отношение? На какво държите най-много, на кои качества?

Анелия Иванова: По отношение на пеенето, нещата, които са важни, са много. Първоначално, което се изисква, е все пак детето да има слух. И много важно - усещане за музика. Защото сме срещали деца, които пеят вярно, но нямат усещането. Когато се комбинират двете неща, тогава се постигат резултати. От там нататък ролята на вокалния педагог е да доразвие този първоначален талант в детето. Както във всеки вид изкуство, разбира се, си има и правила на работа. И те трябва да се усвоят от детето - дишане, вокали, трябва да се изгради вокална постановка. Защото само талантът не е достатъчен, той трябва да се доразвие, за да стане едно по-високо професионално ниво.

Иван Иванов: Най-важното е децата, които идват при нас, да са комуникативни, да са отворени към приятелството. Ние тепърва откриваме, разкриваме таланта на децата. По отношение на танца единственото, на което много държим, е детето да е ритмично. От там нататък е въпрос на много работа и, разбира се, на любов на самото дете към дейността. Защото танцът е терапия. Ако искаш да си го избереш за професия, тогава изискванията са много по-високи. Необходими са вече някакви самостоятелни умения, освен това трябва да имаш определена структура на тялото, независимо колко е голяма любовта ти към танца. Но когато става въпрос за любителско изкуство, мисля, че абсолютно всяко дете може да бъде включено, стига да има това вътрешно усещане за ритъм. И, съответно, да му е много приятно с другите деца.

- Какво дава изкуството на децата?

Иван Иванов: За мен изкуството е душата на една нация. Спортът създава герои. Докато изкуството успява да определи характера на нацията, на гражданското общество. То изгражда у тях естетическите норми на едно общество. И интереса, и красотата, всичките тези неща, които са необходими да бъде човек добър и целенасочен към положителното. Това дава изкуството, независимо в коя сфера работиш. Докато спортът създава нашите герои. Защото ние много добре знаем, че когато един отбор или един състезател успяват, цялата нация се гордее с тях. Докато изкуството прави самата нация.

- Трудно ли се прави семеен "бизнес" в сферата на изкуството?

Анелия Иванова: Трудно е. Бих казала, че един човек трябва да е голям идеалист, за да се занимава с изкуство и да се опитва да преживява чрез това. Въпреки това удовлетворението е много по-голямо отколкото, може би, при извършването на някаква друга работа. Децата определено те зареждат с много енергия, много емоции, което е достатъчно.

Иван Иванов: Разбира се, че е трудно. Има доста неща, които могат да се подобрят, като климат на работа в тази сфера. Особено, когато е насочена не само към изкуството, а към образованието като цяло, към извънкласните форми. Трябва да се дадат по-големи възможности на самите преподаватели. Понеже ние можем да бъдем типичните търговски фирми, няма как да се получи с щатни бройки, с изисквания за някакви графици. Може би трябва да се даде по-голяма свобода, това да могат самите артисти или преподаватели в сферата на извънкласните форми да са по-гъвкави. Разбира се, под някаква форма те трябва да си плащат данъците на държавата. Но може би да бъдат доста по-облекчени. Защото една нация без образование реално няма шанс да оцелее. А ние точно в тази сфера се опитваме да оцелеем. Да създадем нови поколения, които ще развиват този народ. И би трябвало хората, които работят в тази сфера, да имат облекчения, защото техният труд е доста сложен. Той не се вижда като производство на някаква част. Но той се усеща във времето. Когато дойдат следващите управници да ни управляват, ние ги виждаме дали да добре образовани или не. И ако ние не образоваме следващите управници така, както бихме искали да живеем, нямаме никакъв шанс да оцелеем. 

- Какво ще кажете на бъдещите възпитаници на "Палитра", които през есента ще тръгнат към вашите школи?

Анелия Иванова: При нас имат най-големия избор, който могат да направят, тъй като към момента ние сме единственият център в Добрич, който предлага такова разнообразие в сферата на изкуството. Освен поп-рок пеене и модерни съвременни танци, имаме и класически балет, и хип-хоп, и музикална школа, която предлага обучение по абсолютно всички популярни инструменти. При нас всяко дете може да открие своя талант. Или да бъде насочено, ако то още не знае какъв талант има, и то от професионални педагози. Случвало се е така, че при нас идва дете на модерни танци, но в един момент се оказва, че може да пее. Пример за това е Михаела Евтимова - на един лагер я чухме как пее и веднага я пренасочихме. И ето, че всичко това наистина е било успешно. И така е ставало с много деца. За това бих казала, че това е основното предимство на нашия център.

Иван: Да заповядат в "Палитра", базата ни е прекрасна, добре оборудвана, на изключително добро място. Молим родителите, просто да са малко по-активни към образованието на децата си. И да ги записват на извънкласни форми, защото по този начин те ще създадат поколение, а не само хора, които ще бъдат консуматори.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА