Бисер Николов е мениджър на ресторант „Албена” и ресторант „Летен театър” към ”Международен колеж” ООД

-         Бихте ли се представил! Вие сте представител на младите мениджъри, какъв е професионалният Ви път преди да достигнете това ниво?

-         Зависи с кого се сравняваме. Ако е с поколението преди мен или това на баща ми – да, млад мениджър съм. Но, сравнявайки се със студентите от висшите учебни заведения, по-скоро нещата опират до една средна възраст, която, може би, е най-ползотворна. На тази възраст, това е мое мнение, човек може да даде най-много на обществото. Казвам се Бисер Николов и съм мениджър на ресторантите на „Международен колеж” ООД. Завършил съм „Международен туризъм” във Варна преди 10-11 години. Започнал съм професионалната си кариера в курорта Албена на 16-годишна възраст. Докато бях студент, работех в ресторанти в курорта „Златни пясъци”. Започнал съм от най-ниската позиция – пиколо, още като ученик. Минал съм през цялата професионална верига – сервитьор – ОТЗ – управител – зам.-управител. Целият този работен и житейски път ми помага и днес, защото, когато изляза пред студентите, не без лека гордост, казвам, че аз съм практик. В тази връзка могат да ми се осланят и да ми задават всякакви въпроси, защото, дори и нескромно да прозвучи, почти няма ситуация в туризма, която може да ме изненада. В нашия бранш ситуациите са определени и след известен стаж разбираш, че те се повтарят, а само хората се сменят.

-         Откога ръководите ресторантите на „Международен колеж” ООД?

-         В „Международен колеж” ООД съм вече пет години. Започнах първо като управител на ресторант „Албена” или Холандския ресторант, както мнозина го знаят. Тъй като нашите обекти са няколко, там, където има нужда да се случат нещата, както трябва, ги поемам в свои ръце и се старая да се получават професионално. Благодарен съм на „Международен колеж” ООД, на  собственика доц. д-р Тодор  Радев, за свободата, която имам, за да реализирам всички идеи, които имам, да ги реализирам. Считам, че и резултатите не закъсняха. Много е важно, когато имаш идеи, да можеш да ги реализираш спокойно.

-         Освен това сте и преподавател в колежа?

-         Преподавам ресторантьорство. С цел да се повторя, пак казвам, че като човек от практиката винаги имам какво да дам и да покажа на младите студенти. Когато аз бях студент, много се възхищавах на мой преподавател, когото след лекции виждах на „Златни пясъци” да работи, да кани туристите. Той беше типичен пример какъв трябва да е един преподавател - да е в крак със съвременните тенденции, тъй като тенденциите в туризма много бързо се сменят. Той можеше да откликне на тези бързосменящи се тенденции, защото работеше в практиката. Имаше и преподаватели, които бяха научили нещата само на книга и ни занимаваха с вина, които дори вече не бяха актуални. Така че, има разлика между практика и този преподавател, който преди 15 години по една или друга причина е спрял да практикува нашата професия.

-         Какви са студентите? Какво привлича младите хора в тази професия?

-         Това, което ми прави впечатление е, че има млади хора, които наистина са дошли, за да се обучават. Т.е. тяхната идея е да се обучат и да бъдат полезни след това на пазара на труда. Дали в България или в чужбина – няма значение. Има и студенти, които идват, само, за да вземат документ. Мнозинството обаче са хора, които искат да знаят, да могат и е много приятно, когато усетя интелигентното отношение, положителното у тях, желанието им за знание. Тогава си проличава кой иска да бъде конкурентноспособен, когато завърши.

-         Къде намират реализация Вашите студенти?

-         Висше училище Международен колеж дава достатъчно възможности за реализация, основно в чуждестранни курорти. Много от вече завършилите студенти срещам на възлови позиции в управлението на ресторанти и комплекси, което много ме радва. Може би, 75 % от студентите ни успяват да се реализират в сферата на туризма. При това повечето са на добри позиции.

-         Ресторант „Албена” е базов ресторант за студентите. Какво предлагате?

-         Ресторант „Албена” е базов, води се и учебен ресторант. Там се провеждат и практиките на студентите. Много често, пускаме нашите студенти и в реални условия на работа – на организирани мероприятия, празненства, коктейли. Имайте предвид, че аз не експериментирам върху клиентите Това са хора, които са подбрани от мен и имат някакви възможности. Не мога да взема човек, който няма възможности, и да го оставя да експериментира върху клиента – тепърва да се учи или да му трепери ръката. Може би, най-изявените ни студенти работят  в ресторанта, за което им се заплаща. Така се създава конкурентна среда - самите студенти искат да бъдат следващите повикани, за да се реализират. Защото знаят, че, ако се покажат в най-добрата си светлина, следващия път ще бъдат повикани те и ще могат да си осигурят някакви доходи. Смело мога да заявя, че 50 на сто от персонала, който е в търговската зала, са студенти, които са се показали по един или друг начин в най-добра светлина и имат някакъв опит зад гърба си. Трябва да уточня, че говорим само за търговската зала, тъй като в кухнята работят утвърдени специалисти.

-         В такъв случай имате възможност да предлагате едно ново качество на услугата…

-         Продуктът, който се предлага в ресторант „Албена”, тъй като той не работи на свободна консумация, а само с организирани мероприятия, правим много коктейли и всякакъв вид тържествени мероприятия, кетъринг. Често казвам, че Холандският ресторант се превърна в предприятие - храним 12 училища, болница, социални домове, фирми. Що се отнася до продукта, който се получава, той е резултат на комплексно обслужване. Затваря се триъгълник – кухня, търговска зала и добра музика за организираните мероприятия. Когато са балансирани и добре работещи, се получава добър продукт. По отношение на кетъринга, който правим, е важно да има способни хора с фантазия, които да могат да сътворяват красота. Кетърингът като хранене на училища и социални заведения, означава, че каквото яде на обяд кметицата, това ядат и в болницата, и в  училищата. При един добър контрол на качеството, продуктът, който се продава, е на високо ниво. Контролът е много важен, не трябва да има компромис с качеството. Това, което най-много ме радва е, че Холандският ресторант се превърна в едно предприятие, където смесваме различни масови продукти - кетъринг, изхранване, организиране на сватби, банкети, коктейли. Всичко онова, от което хората имат нужда, ние им го даваме. Тази година успяхме да влезем добре на пазара на абитуриентските балове – пет училища си направиха баловете при нас. Интересното е, че, когато учениците дойдат по обяд и видят линията на изхранване, те придобиват представата за стол. Когато обаче тази линия се махне и залата се украси и подреди за съответното мероприятие – сватба, бал или друго, представата е съвсем различна. Това ме радва, защото знаете, че баловете предполагат да се случи нещо невероятно, да е най-хубавото. Радвам се, че все повече млади хора се забелязва нашият ресторант. Баловете преминаха без никакъв проблем. Абитуриентите и техните преподаватели останаха доволни.

-         Кои са другите заведения, които ръководите?

-         Другото заведение, за което отговарям е „Летният театър”. Неговото мото е „Оазис в центъра на Добрич”. Аз съм по-скромен  човек и бих заменил „оазис” с „предпочитаното заведение”, защото за мен най-важно е това да е предпочитаното заведение в центъра на Добрич. Разбира се, има какво още да се прави. Отворихме „Летния театър” с нов мениджърски екип преди десетина дни. Очертава се приоритет там да бъдат детските тържества. За малкото дни, откакто заведението е отворено, има много резервации за детски рождени дни. Това много ни радва и, може би, ще наблегнем на това като използваме дадеността, която имаме - детските площадки, както и желанието на родителите тържествата на децата им да се случват точно в „Летния театър”. Имаме идея да създадем специален продукт за децата, от който те да остават удовлетворени. А, щом те са усмихнати, това се пренася и на възрастните.

-         Какво точно предвиждате?

-         Ние не откриваме топлата вода. Искаме да направим нещо интересно за децата. В кутия във вид на къщичка с анимационни герои, които се показват през прозорчетата, ще се предлага специално детско меню. То ще включва сок, пържени картофки на жулиени, бургер или пица, както и играчка. Пак казвам, ние не откриваме топлата вода, но щом това не се предлага в Добрич, не виждам пречка ние да го направим.

-         Като какъв тип ресторант искате да е популярен „Летният театър”? Предполагам, че не само като ресторант за детски рождени дни…

-         Според мен, това е семеен градина-ресторант, където могат да се чувстват добре родители с деца, да се организират семейни тържества. След работен ден, в прохладата там на голям екран могат да се гледат срещите и от Европейското първенство. Т.е. това е място, където едно семейство може да прекара приятно. В петък, събота и неделя има жива музика, тъй като тези дни предполагат провеждане на организирани мероприятия. Считам, че наличието на жива музика е важно, защото става въпрос за човек, творец, който мисли, дава идеи и изпълнява творби, а не да е само оператор на копчета. През следващите седмици ще станат актуални и празниците, които арендаторите и председатели на кооперации организират за работниците си след успешния край на жътвата. Акцентираме на тези мероприятия, като ще има куверти на добра цена, както и жива музика, която да гарантира чудесен празник.

-         Каква е спецификата на кухнята, която вие предлагате? Гурме или …

-         Ние сме далеч от гурме. То се предлага в Кулинарната академия. Моето мнение е, че за гурме кухня в Добрич сегментът на пазара е много малък. Гурме кухня, сигурно ще върви в София, във Варна, но не и в Добрич. Ние залагаме на масовия продукт. Според мен, в момента той е по-комерсиален.

-         Коя е рецептата за добрия ресторант?

-         За един ресторант е важно да има душа. Може би, за ресторантите трябва да се говори с метафора, защото много често, когато и аз като клиент отида някъде, търся да видя живота в даден ресторант. Ако не го видя, за мен той си остава само място с маси и столове, тенджери и тигани, без никакъв живот, без никакъв дух. Затова се старая да предам някакъв живот, някакъв дух, на двете заведенията. Защото, клиентите, решени да посетят заведението, идват с положителна нагласа. Нашата работа е да ги посрещнем с усмивка, да не ги товарим с нашите проблеми, и да задържим положителното в тях, да повишим настроението им. Винаги в своята работа съм се старал да повиша настроените или поне да го задържа такова, каквото е било, когато клиентът е пристъпил през вратата.

-         Значи ръководените от Вас заведения са заведения за добро настроение…

-         Да, и както обичам да казвам на студентите, трябва да се усмихваме. Аз винаги се усмихвам. Защото смятам, че всеки, който се усмихва, е с две крачки пред всеки друг колега или конкурент. Защото не е толкова важно дали един сервитьор може да нареди осем чинии на ръката си или да носи таблата с три пръста. Не се ли усмихва, той няма да бъде по-добър от другия, който се усмихва и работи с душа. Уменията са важни, но по-важно е човек да се усмихва и да не товари с проблемите си клиентите.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА