Но реших да пиша сега по три причини. Първо, първите реакции на медиите са просто иронични и леко присмехулни, което значи меки, прекалено меки. Второ – дадох си сметка, че и замесените в тази история лица, и съдържанието на урока, са периферни детайли от този отвратителен пейзаж. Той не би бил по-малко отвратителен, ако в учебника действащият режим се оценява така, както го оценяват неговите критици. И трето, говорих с мой приятел, сериозен учен, който от години се занимава с проблема за пренаписването на учебниците по история, и той ме убеди, че този абсурд наистина изисква незабавна и крайно остра публична реакция.

Всяка власт се мъчи да пренаписва историята в посока на собствените си политически цели. Ако е цивилизована, го прави по-цивилизовано, съобразявайки се с култура, традиции, памет.

А ако не е?

Такъв просташки и брутален опит, какъвто ни поднася сегашната власт, надминава границите дори на най-чудовищното въображение. Дори Йосиф Висарионович Джугашвили, по-известен като Сталин, един от най-кървавите, ако не най-кървавият диктатор в световната история, изчака от 1922 до 1938 година, преди да се самовъзвеличи, и то в историята на собствената си партия, а не в историята на Русия. При това „История на ВКП (б)”, доколкото ми е известно,  никога не е влизала като задължителен учебник за обучение в средни училища, а само във висши училища и казионни партийни школи.

Ако милият ни премиер, който трепери отсега за втория си мандат, се беше самопровъзгласил за император Жан Бедел Бойкоса Първи, и беше наредил да му построят паметници на всяко място, където е рязал лентички и е пъхал залци в устата на девойки, поднасящи му погачи, за да пукнат те, ако някой случайно е решил да трови него, по-лесно щях да го изтърпя. Но това да се опитваш да увредиш по този примитивен начин съзнанието на цяло подрастващо поколение, не мога да го изтърпя.

Политическата цел на мероприятието е проста като правдата, както би казал Владимир Илич Улянов, по-известен като Ленин.  Да се промият мозъците на гласуващите за първи път догодина, като за целта се впрегне да тегли скрибуцащата каруца на ГЕРБ и една от най-мощните дисциплинарни институции, каквато е училището. Даже няма да коментирам това, че става дума и за грубо нарушение на Конституцията на страната.

Безобразие е, разбира се, и включването на уроци по история за целия период от 1989 година насам. Но за действащ политически режим в навечерието на предизборна кампания – е, просто нямам думи.

Няма да навлизам в сложността на проблема за политическото пренаписване на историята, за да не се отклоня от главното – да споделя гнева, който ме изпълва. Но включването на периоди от политическата история на нацията в образователни програми би следвало да бъде предшествано от поне няколко базови консенсуса, изградени в професионални общности и възприети от историческото самосъзнание на народа. Все още е проблем дори периода 1944-1989 година, след като има съществуваща партия, претендираща за властта в страната, която биографично не се е отрекла от чудовищните престъпления на комунистическия режим през този период и, следователно, от своята отговорност за тези престъпления.

Да, и прочутото съчинение на великия хилендарски монах в крайна сметка не е лишено от политически мотиви. Но то се появява не случайно във втората половина на 18 век, именно защото тогава започва да се изгражда български национален дух, и да търси исторически основания за своето съществуване.

Мен не ме интересува на какво ще бъдат учени учениците и върху какво ще бъдат изпитвани относно великото управление на магистралния гений. Не ме интересува как по този начин ще се пробужда герберското самосъзнание, имащо единствен исторически аналог със самосъзнанието на лумпените, масовизирали комунистическата партия в края на 40-те години на миналия век. То се крепи върху три кита, които винаги се разпространяват, когато народът ни започва да оскотява под пресата на една репресивна власт, обричаща го на несвобода и мизерия – мозък на пиле, крадливост на сврака и морал на недохранено вълче.

Времето ще покаже дали това самосъзнание ще стане доминираща черта в живота на нашите деца. Но поне трябва да ги предпазим от опита да им промиват мозъците чрез образователната система.

Знам, че доста хора ще си кажат – какво толкова се пали тоя. Затова ще добавя – този път не само се паля, но смятам и да паля, и ще търся съмишленици и последователи. Нека изкупим тези учебници, когато се появят по сергиите, и нека ги горим пред тежките високи врати на Министерството на образованието и науката. И Президентството е близо, тъкмо президентът да гледа и да се учи.

Нищо, че учебниците приличат на книги, а книги не бива да се горят. Този ще е боклук, приличащ на книга, а боклуците е редно да се изгарят. По-добре е, разбира се, тези боклуци изобщо да не се появяват, а да се изчистят боклуците, обитаващи кабинетите в правителствените учреждения. Но това зависи от волята на всички ни, все пак още сме демократична страна, може би.

А на иначе симпатичния историк и египтолог Сергей Игнатов бих пожелал, ако има капка достойнство, да се върне мислено към обвитото с митове време на Аменхотеп ІV и да направи някои фриволни аналогии, преди да принуждава българските ученици да зубрят за новопоявилия се Атон от Банки. А може би и за новопоявилата се Нефертити Фидосова. Много е вероятно в българската история името на Борисов да остане в същата степен, в която името на Аменхотеп е останало в долината на царете.

Може и да бъркам в преценката си, но аз не пиша учебник по история, а публицистичен текст. И понеже увеличаващ се брой хора в България имат преценка, близка до моята, единственото достойно мъжко действие, което министър Игнатов от тук нататък може да направи, е да спре безобразието, стига да му е по силите, или да подаде оставката си.

От “Редута”. Заглавието е на e-vestnik. Виж още текстове от Цветозар Томов в reduta.bg

http://e-vestnik.bg