Редакторът на книгата г-жа Мариана Иванова отбелязва: "Новата книга на Веселина Малчева насочва мисълта ни към едно изчезващо недооценено богатство, по-реално и по-стойностно от съкровището на Лизимах. Начинанието, достойно за научен институт, е поверено и подето от една родолюбива добруджанка, следваща неписаната повеля,че всяко поколение трябва да има грижа за мост към следващото". Авторката в "Замиращите занаяти "обоснова необходимостта от това изследване, накратко разглежда съдържанието на книгата и благодари на всички, които са подкрепили нейната изследователска дейност. Накратко ни запознава и напомня, че "Свети Спиридон, Епископ Тримитунтски чудотворец. Патрон на обущари, сарачи и грънчари. Чества се на 12 декември". Тази книга на В. Малчева, както и другите нейни книги са резултат на много труд и усилия, на много срещи и разговори, също така от приложената библиография се вижда литературата, която ползва. В "Обущарството на Стария град Добрич" /1870-1970/ проследява историята на града ни, развитието на занаятите, като поставя акцент на обущарството, подготовката на животинската кожа. В. Малчева пише: В занаятчийската улица /чаршия/ в последните години на ХІХ в. Добрич има 24 обущарски дюканчета. Сред обущарите сравнително добра клиентела има Никола Балкански, Г. Атанасов, Миро Даскалов, М. Фетов, а сред цървуларите - А. Санаватов, С. Алкалай, К. Калил и Р. Муратов".

В исторически аспект е проследена ролята на Добричкия панаир, участието в него на обущарите с тяхната продукция. Разглежда начина на подготовка на обущарите, тяхната организация, посочва магазини, където са продавани обувките. Проследява развитието на обущарството от 1919 до 1940 г. Разглежда промените, които настъпват след сключването на  Крайовския договор /7.ІХ. 1940 г./. В. Малчева отбелязва: "В този период и след войната /1944-1945 г./ поради липса на гьон се произвеждат обувки

с дървени ходила и саи от груба свинска кожа". Разглежда създаването и развитието на ТПК "Първи май" - Добрич /Обущарска кооперация/. Посочени са имената на присъстващите кооператори. В краткия исторически очерк посветен на обувен завод "Добрич" има интересни

данни за създаването, формиране на производствения  колектив и производствената дейност. Тя пише: "Големият и престижен обувен завод "Добрич" остава само в спомените на тези, които са работили в него и на гражданите от гр. Добрич. Днес те минават с тъга край него, а името му ще остане като легенда". Интересни са приложените списъци: "Обущари и цървулари, работили в град Добрич през периода  1870-1912 г., Търговци на обувки, цървули и кожи през периода 1870-1912 г. от Добрич, Българи, търгували с обувки и цървули от Северна Добруджа, Обущари, работили  през периода 1920-1970 г., Цървулари работили 1920-1948 г., Кожухари работили в Добрич 1870-1912 г., Кожухари в гр. Добрич след 1920-1970 г., Кожухари член-кооператори от фабрика "Свобода" - Добрич, Сарачи, работили в Добрич от 1870-192 г., Кожари, работили в Добрич след 1920 г., Табакхани в гр. Добрич, основани 1894 г., изработка и търговия на сурови кожи. В "Портрети на обущари от стария град Добрич "са дадени кратки биографии, придружени със снимков материал. Тази поредица започва с Божидар Иванов Иванчев /1928-1986/ - основател и първи директор на обувен завод "Добрич". В края на книгата са дадени речник на непознатите думи и библиография.

Заключение - поздравяваме г-жа Малчева с новата й книга, пожелаваме й много здраве, да продължава своята дейност в полза на род и Родина.                                                                                                   Тодор НИНОВ