- Г-н Костадинов, кое Ви накара да напуснете образованието и да се отдадете на метеорологията? Питат ли Ви какво ще е времето днес.

- Това, което ме накара да напусна образованието бе преди всичко слабостите в системата, които сега все повече са задълбочени. Все по-сложно е в училище, като учител сега нямаш никакви права. Дори и колегата, който сега дойде в метеостанцията на моето място, след пенсионирането ми и той идва от образователната система.

- Тъй като казвате, че специалността Ви е "Климатология" не мога да не питам променя ли се климата и какво ни очаква, какви са измененията, които настъпват, какво можем да очакваме - ледников период или глобално затопляне?

- Промените на климата се виждат на база на данни, които се оформят на базата на многогодишни наблюдения, които се извършват в световен мащаб. Те се правят с различна техника - със самолети, със спътници. Но е важно да се знае, че това са прогнози, които се формират именно на тези многогодишни наблюдения, циклите в развитието и дейността най-вече на слънцето, които се повтарят през определени периоди. Оттам се свързват със затоплянето или т. нар. ледников период, което обаче не може с точност да се предвиди, но изменението е факт. Дори и най-обикновения човек може да го каже. Това е видно и от условията в нашата страна. Що се отнася до това дали ме питат - всички познати с годините първо това ме питат - какво ще е времето. У дома съпругата ми обаче гледа телевизия и слуша радио.

- Какви са за последните десетина години промените в нашия регион и страната като климатични особености?

- В последните години сме свидетели на резки промени, които все повече се задълбочават. То се вижда и е доказана и все повече се увеличават т. нар. стресови климатични промени, като много горещо, много студено и такива резки скокове в температурите и в самите климатични явления. Все по-често и при нас има известия за щормове - за силен вятър, повишение на температурите и за резки промени във времето.

- Кои са факторите и кои са елементите, които влияят на времето и водят до резките промени.

- Основният фактор е слънцето, другите фактори са най-вече измененията в околната среда. Всички виждаме, че в последните години, говорим не за последните 10-ина години, а за по-дълъг период - 20-30 години, в нашия район изчезнаха хиляди декари гори, полезащитни пояси също. Един от факторите, влияещ върху валежите са горите, растителността и след като ги няма, или природата се е оголила, всичко това води до повишение на температури, намаляване количеството на валежите. Това не става за година-две, но се наслагва и се отразява на климата. В природата години с множество валежи и сушави години се редуват. 2007 г. бе една година с много високи температури, тогава средномесечните показания на температурата бяха с около 4-5 градуса над нормалните. В последните години така се движим - особено в летните месеци - с около 3-4 до 5 градуса над нормата, докато през зимата се запазват температурите около нормата. Друг основен фактор, който влияе на изменението на климата е замърсяването на околната среда. Това идва от използването на химикали в селското стопанство и всяка икономическа дейност.  Навсякъде се използват химически препарати, които отиват в почвата, оттам в растенията - това е кръговрат.

- Възможно ли е засилената активност на слънцето в последните години да доведе до пустинен пейзаж на земята?

- В активността на слънцето има периодични цикли на слънчевата дейност. Има изследвания през около 10-11 години има промени в активността му. Активността му има цикличност на увеличаване и намаляване след това през тези 10-11-годишни периоди, от които се правят изводи какво следва - ледников и топъл период на земята, но никой не може да каже с точност след колко време. Всички промени, които настъпват в климата са видни и в сезоните, които са характерни за нашия климатичен пояс - умерено-континенталния. Сезоните се свиват и се скъсяват. Пролетта се слива с лятото, тя почти изчезва. Същото е с есента, която се слива почти със зимата.

- Съставянето на една прогноза е съвкупност от множество наблюдения. Какво ежедневно наблюдава един метеонаблюдател?

- Синоптичните карти, които се виждат в телевизионните емисии, се съставят във Варна, но ежедневно един метеонаблюдател в нашата, а и множеството станции в страната, извършва климатични и синоптични наблюдения през определени часове, с помощта на множество апарати. Какво включва всяко едно наблюдение - наблюдение на облачността - има ли облаци, какви са видовете облаци, какво е състоянието на атмосферата, температурата, влажността на въздуха, скорост и посока на вятъра, почвена температура на определена дълбочина. Също така се измерва и количеството изпарения през денонощието, които дават данни за влажността на въздуха - това се ползва предимно от агрономите, а при сеитба земеделците ползват температурата на почвата на определена дълбочина. Не бива да забравяме - следи се и налягането, което е най-важното. Изменението в атмосферното налягане се следи с живачен барометър и самопишещи уреди, които регистрират промените през денонощието и при рязка промяна на налягането - показва, че настъпва влошаване на времето. Възможни са валежи, правят се прогнози. Има дъждомер, който замерва валежите - количеството, началото и края му, неговия интензитет. С хелиограф се записва времето на слънчевото греене - колко часа е продължило във всеки един ден и през целия месец. Влажността се измерва с разликата в т.нар. сух и мокър термометър. Има хидрограф, който всеки час записва влажността на въздуха през денонощието. Хидролог - висшист, правят ежемесечно замерване на подпочвените води и нивата на река Батовска и Суха река, както и дебита на водите.

- Добруджанци пием подпочвени води, какво може да се каже за това?

- Да, подпочвените ни води са на различна дълбочина. Има кладенци на 200-300 м и повече, други пък са на 10-15 м дълбочина. Но тук е важно да кажем, че засега не е доказано, че има замърсяване на дълбоките подпочвени води, но на близките до повърхността е напълно възможно да има замърсяване с химични препарати от валежите и от обработката и торенето на почвата предимно в нашия регион. Това, доколкото на мен ми е известно, в нашия район не се контролира. Поне аз не знам хора, които да го контролират - такива, които да следят как се извършва торенето в селското стопанство и използването на химикалите. Те са разрешени препарати, но дали се прекалява, защото за да получим определена продукция - тези високи добиви, това става с техника и различни химикали и тяхното редуване. Няма кой да копае културите, но има такива, които не могат да се окопават и там се използва химията. Тези високи добиви няма как да се получат без химия, но то е за сметка на замърсяването на подпочвените води и околната среда, а това опира до човека, защото всички ние ползваме тези продукти после. С ветромери се мери скоростта и посоката на вятъра, които показват тези данни във всеки един момент. Тук за нашия район е характерно постоянното увеличаване на скоростта на вятъра. През зимата духа, през лятото по-малко, но винаги има вятър. През зимата посоката е север - североизток-северозапад, най-често - северозапад. През лятото вятърът е предимно югоизточен и южен. Постоянният вятър води до чист въздух. Той се появява при разлика в налягането и той идва да изравни налягането и го стабилизира. Движението на въздушните маси прочиства въздуха, защото няма застой на замърсен въздух, освен това нямаме и големи промишлени замърсители.

- Свидетели сме на капризи на времето, ще се увеличават ли те?

- Да, вярно е в последните години сме свидетели на екстремни явления. Интензивни, поройни дъждове, щормове в морето, бурен, силен вятър, градушки, а в последните години и смерчове - явление, което е малко познато за нашия район. В САЩ е познато като торнадо. Зачатъци на смерч в определени моменти се отчитат, макар и за кратко и в по-малка степен, и в Североизточна България в последните години. Смерчът, грубо казано, можем да го определим като вихрушка с големи мащаби с фуния, която засмуква от земята, всичко, което е по пътя й, а ако е в морето се вижда като воден стълб. Преди 3-4 години дори и в Добрич имаше зачатие на такова явление със скорост на вятъра около 90-100 км в час. С промените в климата е възможно такива екстремни явления да се случват, макар че те са характерни за екваториалните, субекваториалните и тропични климатични пояси. В дългогодишната ми практика за мен ще остане като най-впечатляваща една градушка, която падна преди 3 години около 24 май, към 17 ч., надвечер. Просто тогава падаше град с големината на юмрук като камъни и дори имаше смъртен случай. Факт е, че постепенно климатът ни се променя към тропичен и субтропичен и може да се доближи до климата на Гърция и Кипър, но е нужно още много време.

- Кой търси услугите на метеостанцията?

- Основно земеделците, когато им трябват документи за пропадналите площи. Не идват предварително, което е минус, макар че една ежедневна прогноза е между 3 и 5 лв., а специализираната - 5-6 лева.