В България също може да се практикува индустриален туризъм, като вече четвърта година първата българска фабрика за стъкло предоставя възможност на туристите да наблюдават производството, да се включат в декорацията на изделията и дори да влязат в изстинала пещ за стъкло и с въображението си да се насладят на стъклената река. Това съобщава Novinite.bg, като цитира БТА. Става въпрос за фирма "Инхом", създадена през 1997 г. с частни капитали като среден стъкларски завод, който запазва и развива технологията за производство на Белославско стъкло от 1893 г., която е била и първата стъкларска фабрика у нас.

Най-предпочитани за практикуване на такъв вид туризъм са юни и септември, показват наблюденията на Данко Калчев - управител на фирмата.

Годишно посещенията в завода са между седем и осем хиляди и спрямо миналата година се отчита ръст от 10-15%. Основните посетители са от Русия, Украйна, Франция, Германия и Скандинавките страни. От българските туристи да се насладят на стъкларство идват основно ученици. Заради високите температури и необходимостта от специални умения, посетителите нямат възможност сами да си направят стъклени изделия. Те обаче могат да се включат в декорирането на сувенирите от стъкло.

Хората искат да опитат от допълнителната обработка на стъклото - да нарисуват върху стъклена форма или шишенца, и да си ги отнесат със себе си като спомен, че са го направили в промишлено предприятие, разказва Калчев. При нас туристите не се разхождат като в музей, те могат да направят нещо реално, допълва той.

На почитателите на стъкларското изкуство се предлага също и разходка в стъклена пещера, която представлява 10-тонна изстинала стъкларска пещ. Стъклената река „извира" след газовата криза през 2009 г., когато спират работа четири стъкларски пещи, разказва управителят на най-старата ни стъкларска фабрика. Единственото, което тогава ни остана, бе да ги съборим, а от елементите на тези пещи да направим символична стъклена река, в чиито води може да се разбере за сблъсъка между стъклото, светлината и водата, спомня си Калчев. Разходката в завода заедно с декорирането на три стъклени изделия трае между 45 минути и един час. Един тур струва от три до пет лева в зависимост от това дали е само наблюдение на процеса или е включена и работата със стъкларски материали. Следващата година българската фабрика ще навърши 120 години.

„Ако България има целенасочена политика за привличане на туристи към неизползваемите индустриални обекти, и се обърне и към действащите предприятия, това би довело до значителни икономически приходи за местните общности и създаване на нови работни места", каза директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.

Българският туризъм очаква ръст между 4 и 6% за тази година, отбеляза експертът. В същото време средната заетост на легловата база е около 30%. Според него това означава, че туризмът ни има възможност да се развива в пъти. За да стане средната заетост на легловата база 66%, би трябвало да се удвои броя на туристите, а това няма как да се случи, без да се използва индустриалното наследство, смята Драганов.

Според него то ще бъде с принос между 8 и 10 на сто в общите приходи на туризма, защото обектите за индустриален туризъм може целогодишно да се посещават, а чрез съвременните изкуства те стават изключително комуникативни. Индустриалният туризъм възниква през 1956 г. първо в стъкларските заводи, разказа Румен Драганов. По идея на президента Айзенхауер започват така наречените специализирани пътувания за запознаване с производството на кристал в Чехия с идеята впоследствие то да се пренесе в САЩ. Второто направление на този специализиран туризъм е свързан с производството на изделия от ковано желязо.

Ювелирната, кожарската индустрии, производството на дърво също са атрактивни за индустриални туристически посещения в България. Голяма част от винопроизводството и насажденията на маслодайна роза в Китай са следствие на специализирани пътувания на китайски граждани в България, отбеляза Драганов. Страната е ценна банка на овощни дървета, които също могат да са предмет на специализирани туристически пътувания, смята експертът.

Използването на индустриалното наследство за туризъм и по-специално в частта му за съвременни изкуства предстои, смята Румен Драганов. novinite.bg/НДТ