Българските политици обичат да се пъчат с това, че страната е фискален отличник. Така била казала самата Ангела Меркел. Ученик за подражание ли е обаче България с режима си на строги икономии (така нареченото остерити - дума, която за мой ужас вече навлиза в българския език)?  Не съвсем.

Спомняте ли си времето, когато анализатори казваха, че - макар и изненадващо поради липсата на допирни точки в миналото, българската икономика има общи черти с ирландската?

Ирландия дръпна много напред и се превърна в едно от най-добрите места за живеене в света, защото успя да съчетае добри постижения в настоящето (висок БВП на глава от населението, ниска безработица, политически свободи) с уюта на миналото, полагайки грижи да запази важността на семейството и общността.

Присъединяването към Европейския съюз даде тласък на ирландската икономика и всички се надяваха, че новоприетите страни членки ще поемат по същия начин.

Но нещата не се случиха точно по този начин.

След кратък период на бурно икономическо възстановяване, кризата уби и последните надежди, че България и Румъния могат да се доближат до стандарта на живот в другите европейски страни. Междувременно балтийският модел стана акцент в дебата за оцеляването на Европа, а българските анализатори започнаха да сочат Естония като пример за подражание.

Оставяйки настрана словесният Twitter дуел между президента на балтийската държава и прочутия икономист Пол Кругман, достойнствата на естонското икономическо възстановяване са безспорни.

Вярно, страната е благословена с близостта си до Финландия, но и направи необходимите реформи със завидна решителност, превръщайки се в модел за подражание, дори и след кризата.

България обаче не се поучи много от този опит и – благодарение на поредица от корумпирани правителства - е заклещена в капана на безкраен преход.

В края на 90-те години страната бе реанимирана от финансовия срив и обществото искаше да избегне повторение на този кошмар. Хората знаеха, реформите са задължителни. Знаеха, че не могат да продължат да наливат пари в губещи предприятия. Знаеха, че трябва да сложат ред в къщата си. А политиците имаха страхотно оправдание за поредица от тежки и противоречиви решения.

Десет години по-късно, точно преди 2007, въжделенията на цялото общество бяха фокусирани върху присъединяването на страната към Европейския съюз. А политиците отново имаха страхотно оправдание за поредица от тежки и противоречиви решения.

Днес вместо икономическо възстановяване, с което може да се похвали другият бюджетен отличник Естония, българската икономика балансира на един крак на ръба на рецесията, а средностатистическият българин няма да доживее обещания му преди 2007 по-добър стандарт на живот.

Догодина ни чакат избори, а това е сигурна гаранция, че реформи отново няма да има. Хубавото е, че нямаме и илюзии. Май за първи път.

Милена Христова

http://novinite.bg/