В отговор на вълната антиамерикански протести, заляла близо двадесет
страни заради скандалния филм “Невинността на мюсюлманите”, САЩ
възнамеряват да подсилят своите задгранични представителства с помощта
на военните. Все още не е ясно дали тази мярка ще може да защити
американските дипломати.
Също не е ясно дали изпращането на военните ще спаси американския
президент Барак Обама от сравненията с неговия предшественик Джими
Картър, който не бе преизбран заради своята “мекота”.
Министърът на отбраната на САЩ Леон Панета в разговор с изданието
“Foreign Policy” призна, че в момента се разглежда вариантът за
изпращането на военни в редица държави, където е възможна появата на
нови антиамерикански протести. По думите на Панета става въпрос за 17-18
страни, които в момента “до голяма степен се намират в зоната на
вниманието”. Той, впрочем, помоли да не се избързва с изводите за
провала в тези страни на борбата за демокрация, получила названието
“арабската пролет”: Проявите на една група хора не отразяват
настроението на цялото общество.
Кога, къде конкретно и какъв брой американски военнослужещи могат да
бъдат изпратени за противодействие на протестите не се съобщава.
Очевидно, че става дума за арабските страни от Близкия изток и Северна
Африка. В столиците на Либия и Йемен групи по 50 морски пехотинци
пристигнаха още миналата седмица. “Трябва да сме готови в случай, че
протестите излязат извън контрол”, поясни Панета решението за
изпращането на специалните части.
Първите антиамерикански протести разтресоха Кайро, където тълпа нахлу в
посолството на САЩ, разкъса държавния флаг и се опита да сложи на негово
място черното знаме на “Ал Кайда”. После на нападение бе подложено
американското консулство в Бенгази, в резултат на което загинаха
четирима души, включително и самият посланик.
На нападение от разярена тълпа с численост, според различни данни, от
няколкостотин до няколко хиляди души бе подложено посолството на САЩ в
йеменската столица Сана. След това антиамериканските протести се
прехвърлиха и в други държави – Судан, Тунис, Ливан, Афганистан и Индия.
Протести имаше и в редица страни от Европа, в Австралия, Мароко, Пакистан, Катар, Йордания и Индонезия.
Арабските вълнения избухнаха само два месеца преди изборите за президент
в САЩ и могат сериозно да навредят на Барак Обама, кандидатирал се за
втори мандат. Републиканците получиха повод за разкритикуват външната
политика на сегашната администрация и да обвинят президента в
нерешителност.
Антиамериканските протести станаха най-сериозното изпитание за външната
политика на Обама в този предизборен сезон, пише The New York Times.
Много анализатори си задават въпроса, достатъчно ли е направил той за
развитието на демократичните общества в страните на “арабската пролет” и
добре ли са били премислени всичките въпроси в този регион, отбелязва
изданието.
“След като Обама ликвидира Осама бен Ладен и Кадафи, и не допусна
изостряне на ситуацията около Иран, изглеждаше, че той напълно
контролира ситуацията. Сега обаче Обама е почти второто пришествие на
Джими Картър”, заяви за The New York Times експертът на American
Enterprise Institute и служител в президентската администрация на Джордж
Буш Майкъл Рубин.
По време на управлението на Картър през ноември 1979 г. в Техеран бе
превзето посолството в САЩ. Няколко десетки души прекараха в плен повече
от година. Заложниците бяха освободени едва с избирането на Роналд
Рейгън за президент. Според редица американски анализатори, именно този
дипломатически провал е попречил ма Картър да изкара втори мандат.
Опонентът на Обама на предстоящите избори реши да се възползва от случая
и да изиграе картата. Малко след нападенията в Кайро и Бенгази,
републиканецът Мит Ромни направи гневно обръщение, в което обвини Обама в
нерешителност. По думите на Ромни, вместо жестоко да осъди нападенията,
администрацията е говорила за оксърбителното съдържание на филма
“Невинността на мюсюлманите” и оскърбяването на чувствата на вярващите.
Тук обаче републиканецът не позна. Неговото изявление бе осъдено дори и
от някои съпартийци, а пресата го заля с критики: как може да се говори
за политика, когато гинат хора. Например, The Atlantic припомни, че след
провалената военна операция на Картър за освобождаването на заложниците
в посолството в Техеран дори неговият съперник Рейгън не е използвал
този неуспех за политически цели, говорейки, че в тежки времена е
необходимо разногласията да бъдат забравени. / http://www.blitz.bg