Дори и между самите ВЕИ проекти, обаче, има дискриминация – един соларен парк от 200 кВтп върху поркив, присъединен през първата половина на 2012 г. би заплащал „такса за достъп“ от 232,64 лв. на произведен МВтч, докато идентичен обект, присъединен към мрежата към днешна дата ще заплаща такса в размер на 2,27 лв. на МВтч. Разлика при заплащането на една и съща услуга в стократен размер!

                Под предтекста за въвеждане на „такса за достъп“, ДКЕВР на практика отнема между 10% и 39% от прихода на производителите на електроенергия от ВЕИ и директно пренасочва тези приходи към естествените монополи в преноса и разпределението на електроенергия (НЕК, ЕВН, ЧЕЗ и ЕнергоПро). Така ДКЕВР постига ефект на нерегламентирана държавна помощ – с решение на Регулатора се отнемат голяма част от приходите на стотици търговски дружества в полза на частния интерес на няколко големи корпорации.

                Според Велизар Киряков, процесът по приемане на решението поражда сериозни съмнения за пряко договаряне между държавния регулаторен орган ДКЕВР с преносното и разпределителните дружества. На 13.09. ДКЕВР получава заявления и само за ден успява да направи съответните изчисления, да състави предварителен доклад, да свика заседание и на 14.09. да публикува приетото решение на уебсайта си след 19:30 ч. в петък срещу събота. В този смисъл възникват и съмнения за картелно споразумение между частните разпределителни компании и държавното преносно дружество, осъществено с подкрепата на Регулатора.

                Според Никола Газдов, приетите критерии за определяне на такса за достъп са нелогични и граничат с правен абсурд. Една такса следва да покрива разходите за извършване на определена услуга. В цитирания от ДКЕВР случай – услугата е управление на електроенергийната система. Самите мрежови оператори твърдят, че не могат да изчислят точните разходи за управление на мрежата. В резултат на това, ДКЕВР налага такса за достъп. Но тя не основана на предоставената услуга, а е процентен дял от прихода на производителя от ВЕИ за всеки МВтч електроенергия. „Таксата“ е различна според вида ВЕИ технология, момента на въвеждане в експлоатация на централите и преференциалната тарифа. Още по-абсурдно е, че еднакви ВЕИ производители плащат различни суми за една и съща услуга.

                „Решението на ДКЕВР ощетява не само производителите от ВЕИ и финансиралите ги банки, но и всички българи. Само преди два месеца Ангел Семерджиев от ДКЕВР ни убеждаваше, че сметките за ток скачат с 13,6% заради ВЕИ. Днес виждаме, че между 10% и 39% от всички приходи, които се финансират с това увеличение, биват прехвърлени директно по сметките на мрежовите компании.“, заяви Никола Газдов, Председател на БФА. Според Газдов, ДКЕВР дължи обяснение на потребителите и бизнеса за това защо бяха повишени сметките за ток. Участниците призоваха потребителските организации да вземат отношение по темата и да се свържат с Комисия за защита на потребителите.

                Според Себастиан Ньотлихс, петъчното решение на комисията може да предизвика финансова криза в България. „Над 2 млрд. лева са средствата, предоставени само от местните банки за изграждане на ВЕИ обекти. Ако тези производства фалират, ще последва ефект на доминото с криза в банковия сектор.“, обяви Ньотликс. „Ако регулаторът или правителството кажат, че с това решение ще се намали цената на тока за крайния потребител, това ще бъде лъжа - решението може само да доведе до нестабилност на банките, в които са Вашите депозити.“, допълни изп. директор на БГВЕА. Панелистите подкрепиха Ньотликс, че цената на тока за няма да намалее в следствие на т. нар. „такса за достъп“, като дори е възможно да се увеличи в бъдеще, заради бъдещи компенсации. В момента асоциациите подкрепят производителите при подготовката на стотици съдебни искове. Обезщетенията и пропуснатите ползи обаче няма да бъдат заплатени от ДКЕВР, или от облагодетелстваните мрежови компании, а от потребителите и бизнеса.

                Според Себастиан Ньотликс, изп. директор на БГВЕА, ДКЕВР е приела решение, което противоречи не само на българските, но и на европейските нормативи. „Според Регламент 838/2010 на Европейската комисия стойността на средногодишните такси за пренос, заплащани от производителите, следва да бъде в рамките на интервала от 0 до 0,5 евро/MWh. Питаме ДКЕВР – чели ли сте този регламент и знаете ли, че го нарушавате?“, обърна се към регулатора Ньотликс. Влизар Киряков, Председател на АПЕЕ, го подкрепи и допълни: „Днес Европейската вятърна асоциация и Европейската фотоволтаична асоциация ще внесат оплакване до Комисаря по енергетика Гюнтер Йотингер, в което ще настояват Европейската Комисия да вземе отношение по казуса и да санкционира България за нарушаване на Европейското законодателство“.

                Според Газдов, правителството трябва да се разграничи от това присвояване на средства, организирано от ДКЕВР, защото „Експертната отговорност за последствията от това безпардонно решение се носи от ДКЕВР. Но политическата отговорност пада върху управляващите от ГЕРБ“.

Екип на Българската фотоволтаична асоциация