изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 14:20 EET
ИЗГОРИ, ЗА ДА СВЕТИШ    
Общество Ако денят си личи от сутринта, то пред инж. л-т Димо Иванов се очертаваше приятен есенен ден. Той крачеше с бодра стъпка към своя МИГ–19, който като сребърна птица беше разперил криле на военно-въздушната база и като че пърхаше в очакване да полети.

Беше получил своята тактическа заповед и нямаше търпение да се издигне в синьото небе, тук-таме накъдрено от сиви облачета, които идваха да подскажат, че наближава есента. Беше средата на септември и Добруджа беше захвърлила златистата си премяна, сега от птичи поглед се редуваха масления чернозем, накъсан от зелените залесителни пояси. Колкото пъти се издигаше в небесата, толкова повече се влюбваше в равнината. Беше минал през Военното училище в Долна Метрополия, служи и в Хасково, но съдбата го свърза с Добруджа. Тук сви гнездо и затова му беше скъпа. Дали беше пролет с безкрайни зелени полета, лято, есен, зима красотата и го запленяваше. Тук се роди и неговият син, с което съдбата още повече го обвърза с този край...

Изпълни в срок поставената тактическа задача, моторът монотонно пееше, на душата му беше леко. Направи заход край изумруденото море и се упъти към военната база. Изведнъж самолетът леко потрепера като ранена птица, признак че има нещо нередно в единия двигател. И наистина, не след дълго захърка и спря. Остана само единият, а горивото беше на привършване, около 400 м го деляха от земята. Изправен беше пред дилемата: „Да бъда или да не бъда”.

Ако изпълни заповедта да катапултира – щеше да зачерни много семейства, под него беше градът. Като на кинолента се извъртяха образите на съпругата му Рада, невръстния син Иван... и мислено се сбогува с тях, с другарите по пагон. Това трая само миг, за повече нямаше време, машината губеше височина. Прелетя над града, през него като змия се извиваше пътя за Варна, но движението беше засилено, не беше възможно да се приземи там.

Желаеше да спаси самолета, който му беше свещен като тригодишния Ванюша и взе смелото решение да се приземи край пътя в угърта...

В ушите му прозвучаха последните думи от любимата му песен „Носете си новите дрехи, момчета...”, притвори очи, последното, което видя, беше ярка светлина, някаква вълна го издигна и... полетя в небитието.

А беше млад, беше толкоз млад, датата 20.09.1967 г.

Пътнико, ти който преминаваш през 5-и километър на града, залисан в бързия бяг на времето, поспри, сведи глава в минута на мълчание, отдай почит на лобното място край барелефа на този скромен, малко известен герой, който макар и млад разбра, че пътят за рая минава през ада. Той мина през огнения ад, за да се превърне в една от хилядите звезди, които греят там горе и ни напомнят, че сме преходни, а след нас остават делата ни и спомените.

На 5-и километър стоят забити крилата на сребристата птица, прекъснала своя полет и разбила мечтите на един младеж, останал вечно на 27 години. И може би за него поетът е написал думите:

Ще ти оставя спомен, като птица,

простреляна във сетния си миг.

И паднала с отворени зеници

от болка, със предсмъртен вик...

 

Стоил Стоилов - Областен съвет на СОСЗР, Добрич

                                                            

 


Сходни връзки

ИЗГОРИ, ЗА ДА СВЕТИШ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди