Ако през зимата и пролетта не паднат достатъчно валежи 2013 година ще повтори 2001 г., когато  фермерите прибираха по 12 килограма от декар царевица и 180 килограма пшеница, прогнозира зърнопроизводителят от Крушарско и председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Кирил Жендов

-      Г-н Жендов, 2012 година е една много сложна година за земеделието в Добруджа предвид сложните климатични условия – продължително засушаване с много високи температури. Как ще я коментирате Вие?

-      Годината прилича на 2000 година, когато добивите по същия начин бяха ниски - както за пшеницата, така и за царевицата. Предполагам, че средният добив от царевица тази година ще е между 380 и 420 килограма от декар. Има нужда от дъжд. Ако не вали дъжд, следващата година ще е много жестока. През 2001 година получихме по 12 килограма от декар царевица и по 180 килограма пшеница. Ако до нова година или март не паднат 200-250 литра дъжд на кв. м, ако през април, когато започва пролетната сеитба, няма достатъчен зимен запас, картинката няма да е по-розова от 2001 г. Много хора не я помнят, не са я препатили. Но, 2012 година напълно прилича на 2000 година. В двора си имам метеорологична станция и тя показва, че в двуметровия слой няма и един грам влага запас. За да се компенсира това, трябва зимен запас от 200-250 литра на кв. метър, а след това - през вегетация, още 200 литра.

-      Какви са резултатите от жътвата на слънчогледа?

-      Слънчогледът е култура точно за такива години като тази. Той е по-сухоустойчив. Когато няма валежи, по-малко заболява от гъбните болести. Резултатите от него са сравнително добри – от порядъка на 220-270 кг/дка.

-      Какви са цените сега, по време на жътва?

-      Цените всеки момент се менят. Бяха висока, а сега започнаха да се сриват - както за слънчогледа, така и за царевицата. Изкупната цена на слънчогледа беше 950-960 лева за тон, а сега цената му е спаднала на около 900-920 лева за тон. Цената на царевицата беше 450-460 лева за тон, като вее е 420 лева за тон. Не е ясно какво ще се случи. На международните борси има срив на цените. Не може да се разбере от какво е продиктуван, но понякога нещата нямат логично обяснение.

-      От колко време не е валяло в Крушарско.

-      От 1-5 юни не е паднал никакъв дъжд.

-      Ниските добиви ще се отразят ли на рентите тази година?

-      Рентата ще се определи до средата – края на октомври, защото повечето от колегите ще продават слънчоглед и царевица. При тези добиви, които са получени, предполагам, че миналогодишната рента ще се запази.

-      Жътвата на царевицата е изтеглена напред във времето. Започна ли вече есенната сеитба?

-      Всичко е изтеглено във времето. Никога в моята практика не е имало случая в началото на август да започна да жъна царевица, но и това се случи. Що се отнася до сеитбата, някои от колегите са по-наивни и вече сеят рапица. Проблемът е, че идват дъждове. Смятам, че пшеницата можем да започнем да я сеем след 25 септември.

-      Как ще се вмести рапицата тази година след провала на тази култура през последната стопанска година?

-      Рапицата тази година почти няма да я има или ще е върху съвсем малки площи. Няма условия да се сее рапица. Някои са рискували и вече са я сложили в земята, но няма покълване, няма поникване, защото няма никаква влага. Но, има голяма вероятност да се похаби, защото се очакват превалявания, които само ще я провокират, тъй като след това прогнозите отново са за сух период. Ако познаят, нещата ще са пагубни за рапицата.

-      Според румънски експерти 2013 година ще е година на царевицата. Вие ще вземете ли предвид прогнозата им и това ще промени ли структурата на културите, които сеете?

-      Това е един модел, който е основан на теория на вероятностите. Досега никой не е могъл да създаде такъв модел спрямо метеорологичните условия. Научният работник от Румъния е създал модел, който се надява да се сбъдне. Дали обаче ще се сбъдне, ще видим. При тези условия, които сега има като влагозапасяване, не виждам как следващата година ще бъде на царевицата. Трябва да вали 500-600 литра дъжд, за да може да се определи като година на царевицата, което обаче в Добруджа рядко се случва.

-      Това означава ли, че отново ще заложите на диверсификация на културите?

-      Който в Добруджа не залага на диверсификация, не разпределя културите и рисковете, рано или късно ще загуби. През последните години добивите бяха добри, цените бяха добри, но, когато дойде засушливият период в Добруджа, всеки, който не прави земеделие, подходящо за региона, ще страда.

-      Как се движат цените на пшеницата в момента?

-      Цените на пшеницата остават относително стабилни – между 450 и 460 лева за тон.

-      В голямата си част колегите Ви реализираха ли пшеницата, или все още изчакват?

-      Доколкото зная почти всеки е продал пшеницата си. Не напълно, но почти изцяло.

-      Накъде отива българското зърно?

-      Не съм износител, за да зная, но чувам от различни места, ще износът е към Испания.

ПОСЕВИТЕ С РАПИЦА СА ПРЕД ПРОВАЛ