изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 06:06 EET
КУКЛЕНИЯТ ТЕАТЪР ТРЯБВА ДА ФОРМИРА У ДЕЦАТА КАЧЕСТВА КАТО ЧЕСТНОСТ, ДОБРОТА, ПРИЯТЕЛСТВО, ЛЮБОВ    
Интервюта Днес държавният куклен театър "Дора Габе" в Добрич празнува 50-годишен юбилей. По този повод директорът му Петър Петков бе любезен да даде интервю специално за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна".

- Първо - честит юбилей! Г-н Петков с какви чувства, с какво настроение Вие - като директор, и актьорите посрещате 50-ия рожден ден на държавния куклен театър "Дора Габе"?

- Винаги такива празници се очакват с голямо нетърпение. Въпреки че самата подготовка за тях е много трудна, всеки от театъра се включи най-активно, всеки помогна с всичко, каквото може. Ние тази година си поставихме доста сериозни задачи и освен спектакъла, който подготвяме специално за нашия юбилей, решихме да пообновим и самия театър като материална база. Инвестирахме доста собствени средства. Всичко, което се направи, мисля, че е много добро. Като започнем от новите дограми, които подменихме. Подходите към театъра също са нови. Фоайето е изцяло подновено. Най-важното, което от много години исках да се случи и се радвам, че тази година успяхме да го реализираме - да сменим столовете в зрителната зала. Много бяха овехтели старите, те са от 30 години. И имаме една нова, съвсем различна зала. Доста нова сценична техника се накупи - като микрофони, миксери, прожектори, пултове. Това, така или иначе, изискваше една предварителна, сериозна подготовка. Участва целият театър - да помага да се случват тези неща. Най-важното е, че успяхме. Успоредно с тези ремонти, които вървяха, трябваше да поддържаме и репертоара на театъра. Мисля, че успяхме да изградим през последните години един солиден репертоар с много качествени заглавия. И също така се получиха и много добри постановки. Може би атестат за качеството на всичко, което сме правили, е интересът на зрителите към нашия театър. И ако трябва да сравнявам с преди две години, то цифрите показват, че  сме удвоили зрителите, които посещават нашия театър. Даже ако трябва да бъда по-точен, повече от 100 процента имаме увеличение на публиката.


- Бихте ли споделили в цифри какво означава това?

- Най-грубо казано, ако преди за година сме вкарвали в театъра около 10 000 зрители, то сега гоним цифрата над 20 000. Което е много показателно. Както вече казах, мисля, че това се дължи на интересните заглавия, качеството на самата продукция. Не правим компромиси с нищо. Искаме да видят нашите деца най-доброто. И резултатите не закъсняват.


- Вашите зрители са деца. Доколко отговорна е вашата професия, защото вие сте едни от първите, които ги въвеждат в света на изкуството?

- По отношение на сценичните изкуства, мисля, че нашата работа е най-отговорна. Защото ние трябва да формираме в тези деца едни качества като честност, доброта, приятелство, любов, вкус. И ако това нещо не се случи, ако тези деца след това, като пораснат, не проявяват тези качества, значи не сме си свършили работата както трябва. Затова се опитваме максимално в нашите постановки да развиваме точно тези добродетели. И мисля, че донякъде успяваме. Макар че е доста трудно. Имам предвид, че заобикалящата ни среда в голямата си част не е точно такава. Децата не виждат точно това, което ние се опитваме да им покажем. Те виждат доста различни неща. Обществото ни на този етап на развитие като че ли изгуби много от ценностната система, която през вековете е успяла да съхрани българското. Сега се налагат много странни за мен естетики, които в по-голямата си част нямат нищо общо с културата. По-скоро се налага нещо първично, по-елементарно, и то доста елементарно, лесно за възприемане, първосигнално. И ако нещата продължават да се развиват в тази посока, смело мога да кажа, че няма да стигнем до добър край. Ще берем много горчиви плодове.


- Хубаво ли е трудът ти да е насочен към децата? Може би най-голямото признание за това, което правите, виждате в детските погледи.

- Винаги съм казвал, че няма по-искрена публика от детската публика. Тя чиста. Тя не е покварена от живота все още. И начинът, по който реагират децата на всичко това, което ние правим, е много честно и много искрено. И те са ни всъщност най-добрият критерий за нашия продукт. Защото ние по техните реакции веднага можем да разберем дали сме успели да достигнем до детската душа. И, естествено, ако не сме успели можем веднага да реагираме и да потърсим къде е причината. И да направим промяна. Наблюдавам ги много внимателно. Винаги излизат много засмени, с грейнали очички. Радвам се на това, което виждам. И мисля, че вървим по един правилен път.


- Бихте ли разказали за историята на кукления театър? Кога е създаден, с какви правителствени документи?

- Театърът, преди да стане държавен, има един 10-годишен период, в който натрупва опит като любителски театър. В този 10-годишен период успява да създаде за онова време доста качествени неща. Много пътуват, много играят. През 1962 година Руска Цекова и Кольо Богданов правят "Момче и вятър". Всъщност на базата на това представление, което за онези години е на доста високо ниво, се решава с указ на Министерски съвет от 1 януари 1963 година театърът да бъде държавен. Ние празнуваме малко преди тази дата. Но за мен има логика, защото точно в този период е започнала работа по това театърът да се удържави.


- Какво говорят цифрите - колко са постановките, зрителите през годините?

- За тези 50 години като държавен театър - 170 постановки. Много от тях се повтарят, така че те са доста повече. Близо около 12 000 представления и като публика - над 1 100 000. Това показва, че през всичките години театърът е бил жизнен, работел е много добре. Не е имал слаби периоди.


- Бихте ли разказали за някои от по-успешните куклени спектакли, за участията в различни фестивали?

- Общо взето, възходът на театъра - като име, което се налага в националното културно пространство, започва така да се усеща вече осезаемо, след 1983 година. През 1983 година беше първото ни участие на международен фестивал - във фестивала "Пиф" в Загреб, есперантистки фестивал. Трябваше да научим пиесата на есперанто. Научихме я, явихме се, спечелихме награди. Веднага през следващата година дойде покана за един световен, голям фестивал "Сервантино", който се прави в Мексико. Бяхме един месец гости на Мексико. Участвахме в много градове, изиграхме около 30 представления. Много пътувахме, бяхме в около 16 града. Показахме нашата продукция пред невероятно много публика. Никога не бях виждала толкова публика на театър, на куклено представление. В залата имаше 4 000 човека. Беше спортна зала и беше пълна до горе. Даже имаше пред сцената един кордон от полицаи, които трябваше да охраняват, защото стана много масово събитието. Беше нещо уникално като преживяване. Естествено, не мога да не отбележа идването на Теди Москов и на Мая Новоселска. През 1985-а дойде Мая, през 1986-а - Теди. Тогава започна един нов етап, коренно различен от всичко, което се беше правило до този момент. Постановки, които никой не беше виждал. Не случайно на пресконференция след едно представление - "Някои могат, други не", в Стара Загора критиката излезе единодушно с мнението, че след това представление започва нов етап в развитието на българския театър въобще, не само на кукления. Това нещо, само по себе си като факт, е едно огромно признание. И както се казва, само това да се беше случило, то е достатъчно. То дава атестат за нивото на този театър. Естествено, това бяха годините, в които жънехме големи успехи по нашите сцени, във всички фестивали, в които участвахме в България и в чужбина. Много пътувахме тогава - в Италия, в Швейцария, Германия... После започнахме работа с Венко Кьосев. Направихме с него няколко много хубави представления. Две от тях все още живеят, имат вече близо 20 годишна история. Това също е уникално. С тези представления имаме много участия в международни фестивали в Австрия, Германия, Испания, Италия. През последните години повече работихме в Турция. Имахме много хубави контакти с турските колеги. Те държаха ние да бъдем там, за да могат да попият от нас високия професионализъм и качеството на нашите постановки. Каниха ни на всички техни фестивали, правили сме много турнета. Въобще театърът като един жив организъм има си хубави, силни периоди, после един период, в който започваш да осмисляш, да търсиш нови пътища, нови форми. Развива се театърът както се развива самият живот, съвсем нормално.


- Г-н Петров, как ще отбележите юбилея? Кои гости очаквате?

- Очакваме много гости. Това е радостно, показва, че хората ни уважават, обичат ни. От почти всички куклени театри ще има присъствие, и то от някои доста масирано. Очаквам целия бургаски куклен театър, те са ни много добри приятели. Очакваме колеги от Варна, Шумен, Търговище, Русе, Силистра, които са по-близо. От по-далечните - от Сливен, Ямбол, Пловдив. Почти всички хора, които са работили в нашия театър, са поканени и много голяма част от тях ще бъдат наши гости. Очаквам над 200 човека, имам притеснения, че може би няма да мога да ги събера всички в залата. Подготвили сме една програма, която е на базата на най-добрите постановки през годините,ще се изиграят откъси от тях. Повечето с хумор, естествено, с едно намигване към нашите колеги. Искам след тези изминали години те да видят какво сме правили, всеки един от тях да се върне във времето, когато е работил тук, да си спомни интересни моменти. В рамките на 30-40 минути ще видим как се е развил този театър, пътя, по който е вървял. Естествено, след това ще има една тържествена част, с много поздрави, с много пожелания. След това около 19.30-20 часа на площад "Свобода" ще пуснем в небето 50 запалени китайски фенера. После ще има фойерверки, след това сме организирали коктейл за нашите гости. Цялата програма я осъществяваме с помощта на нашия приятел режисьора доц. Лео Капон. Той ни помага страшно много. Преди 10 години, когато чествахме 50 години куклено дело в Добрич, пак двамата работихме по създаването на програмата. Опитваме да спазваме традициите. Защото, според мен, традициите са нещо много важно и много ценно. Няма ли ги традициите, може да се каже, че нищо не остава.

 

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

 


Сходни връзки

КУКЛЕНИЯТ ТЕАТЪР ТРЯБВА ДА ФОРМИРА У ДЕЦАТА КАЧЕСТВА КАТО ЧЕСТНОСТ, ДОБРОТА, ПРИЯТЕЛСТВО, ЛЮБОВ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди