ДРУЖЕСТВОТО НА ХУДОЖНИЦИТЕ - С ИЗЛОЖБА В ГАЛЕРИЯТА
2012-10-09 @ 15:40 EEST
Годишната
изложба на Дружеството на художниците ще бъде открита утре от 17.30 часа в
Художествената галерия. Тя е традиционна и вече няколко десетилетия представя
на добричката публика произведенията на различни поколения от тази творческа
общност.
В рамките
на изложбата Художествената галерия и Дружеството на художниците отдават почит
на 100-годишнината от рождението на художника Ангел Томов /1912-2001/. Картини
от фонда на галерията припомнят за творчеството на този скромен, тих и усмихнат
човек, самоук художник, който е и един от основателите на групата на
художниците в града.
Ангел Томов
е роден през 1912 г.
в Добрич в многодетното семейство на хлебаря Атанас Томов. През 1927 г. завършва
прогимназиалното си образование в българското училище в града и работи във
фурната на баща си и така до края на живота си. Като юноша започва сам да се
учи да рисува. За първи път участва през 1951 г.в изложбата нахудожниците-самодейци вДобрич.
На втората изложба в града през 1953г.
се представя с творбите "Добруджанско стадо" и "На полето".
Участва в националниизложбив София,Силистра,в окръжните изложби на
групата на художниците, както и в общите художествени изложби "Земята и
хората", които се провеждаха в Добрич.Основна тема в произведенията муеродният град, някогашният
Добрич, който художникът изобразява с обич и носталгия. През 1989 г. в галерията в Добрич
бе уредена самостоятелна изложба на Ангел Томов. Художникът умира на 18 април 2001 г.
През 2007 г. с творбите, които
притежава галерията, се отбеляза95-годишнината
от рождението на художника. По този поводПламена Димитрова – изкуствовед,пише: ...”Ангел Томов като самороден творец успешно променя и
художествено обогатява своя пластично-изразен живописен език. Така естествено
той намира своето място сред художниците на Добрич и получава свое творческо
име, защото успява в картините си художествено да предаде емоционалния отглас
на събитията в своя човешки живот. Чрез непрекъснатото общуване с натурата,
чрез пейзажа и неговата интимна страна той се проявява като живописец, влюбен в
родното, в действителността, която го заобикаля и я претворява с поглед, в
който се смесват миналото и настоящето, събитията и усещането за идилична
интимност. Затова ще го запомним и като част от изкуството на Добрич.” НДТ