Основните затруднения, които интервюираните изпитват в момента, са свързани с плащането на месечните им сметки и с ограничаването на храни и стоки от първа необходимост. През 2012 г. все повече хора са се отказали от почивка по време на отпуските си. Най-голямото предизвикателство за последната година пред 60% от интервюираните е плащането на комунално-битовите разходи – електричество, отопление, вода и т.н. Затруднения да плащат тези сметки са имали предимно хората във възрастовите групи 40-49 години и над 59 години, нискообразованите, жителите на столицата, но и тези, живеещи в селата, етническите турци и ромите, хората с месечни доходи на домакинствата под 200 лв. и живеещите сами.

В сравнение с ноември 2011 г., делът на хората посочващи, че се затрудняват да плащат комунално-битовите си разходи, е нараснал с 5 процентни пункта. Както и преди година, половината българи ограничават покупките на стоки от първа необходимост.

В момента над половината от участвалите в изследването (52%) твърдят, че са ограничили покупката на стоки от първа необходимост. Този дял остава без промяна в сравнение с ноември миналата година. Отново в тази категория попадат предимно хората във възрастовите групи 40-49 и тези над 59 години, нискообразованите, жителите на столицата, но и тези живеещи в селата, етническите турци и ромите, хората с месечни доходи на домакинствата под 200 лв. и онези, чиито домакинства се състоят от един член.

46% от интервюираните не са почивали през 2012 г., независимо, че са планирали ваканция. Делът на тези хора се е увеличил с 4% за изминалата година. Най-често от планирана почивка са се отказали хората на възраст между 30 и 49 години, столичаните, хората с месечен доход на домакинствата до 300 лв. и тези, чиито домакинства се състоят от 5 и повече членове.

През последната година 40% от пълнолетните българи са отложили планиран ремонт или мебелиране на жилището. Този дял е нараснал с 5% спрямо ноември 2011 г. Планирани ремонти и освежаване на интериора са отлагали най-често хора на възраст между 40 и 59 години, живеещи в малки градове, хора с ниски месечни доходи, както и многочленните домакинства.

Без промяна (20%) остава делът на хората, които изпитват затруднения да обслужват кредитите си. Също непроменен за последната година (15%) е и делът на онези респонденти, които са отложили планирана покупка на автомобил.

Нивото на безработицата е динамично и зависи от множество обективни и субективни фактори. В този смисъл изследването на НЦИОМ не мери нива на безработицата в национален мащаб.

Към момента на провеждане на проучването (септември 2012 г.) 16% от интервюираните твърдят, че през последната година са оставали без работа за период до 6 месеца. Този дял е с 4% по-висок спрямо деклариралите подобен статус на заетост през есента на 2011 г.

За същия период обаче, с 2 пункта са се увеличили и хората, които са останали без работа за повече от 6 месеца, като в момента техният дял възлиза на 15% от обхванатите в изследването.

Недостигът на финансови средства най-често кара българските домакинства силно да редуцират разходите си за луксозни стоки, услуги и развлечения. 87% от участвалите в изследването посочват, че при парични затруднения им се налага да се лишат от деликатесна храна, а 81% – от пътувания и почивки. За сравнение – преди икономическата криза, в края на 2008 г., от деликатеси са се лишавали 82% от българите, а от почивки – 66%.

За 80% от интервюираните моментната или трайна липса на пари води до отказ от развлечения като гостувания, посещения на ресторанти, барове и т.н. Преди четири години този дял е бил по-нисък – с цели 16%. От дрехи се лишават понякога 79%, а от обувки – 78% от пълнолетните българи. Тези дялове се оказват съответно с 12 и 14 пункта по-високи спрямо тези за 2008 г.

При парични затруднения 74% от респондентите ограничават потреблението на електроенергия, а 73% се лишават от обичайното разнообразие в храната, която консумират. При финансови затруднения българите са най-малко склонни да се лишат от цигарите, алкохола, лекарствата и разходите за телефон. От цигари и тютюневи изделия през тази година са се лишавали 25% от интервюираните (20% през 2008 г.); От алкохол – 31% от интервюираните (24% през 2008 г.); От лекарства – 39% от интервюираните (34% през 2008 г.); От телефон – 42% от интервюираните (41% през 2008 г.). Потреблението на тези стоки и услуги е сравнително устойчиво спрямо 2008 г.

Приготвянето на традиционни домашни консерви не е в пряка зависимост от материалното състояние на хората. Три четвърти от участвалите в изследването (76%) посочват, че в техните домакинства традиционно се приготвя зимнина. За сравнение при хората със стандарт на живот около и над средния този дял възлиза на 74%, а при крайно бедните – на 77%. Единствено сред жителите на столицата делът на приготвящите домашни консерви е два пъти по-нисък от средния за страната – 39%. 6% от интервюираните посочват, че досега са приготвяли зимнина, но тази година няма да го направят. Сред тази категория най-често попадат хора на възраст между 50 и 59 години и жители на столицата. 16% от обхванатите от изследването твърдят, че в техните домакинства няма традиция да се приготвя зимнина. Това са най-младите респонденти, високообразованите, жителите на столицата и хора с месечен доход на домакинството над 300 лв. /БГНЕС

bgnes.com